Европейските банки използват пандемията за дълго отлагани реформи

Европейските банки използват пандемията, за да направят промени, които инвеститорите искат от години – да съкратят работни места, да затворят клонове и да накарат клиентите си да минат онлайн, пише Wall Street Journal.

Втората по големина банка в Германия Commerzbank съобщи миналия четвъртък, че ще съкрати една трета от служителите си в страната и почти половината от физическото си присъствие след натиск от американския акционер Cerberus Capital Management. Сливания на банки, които текат в момента в Италия и Испания, се очаква да доведат до затварянето на хиляди припокриващи се клонове. Компанията за бизнес консултации Kearney прогнозира, че една четвърт от 165-те хиляди банкови клона в Европа ще изчезнат след три години.

Банките са едно от слабите звена в икономиката на Европа и те бавно се променят. В сравнение с американските банки европейските не успяват да спечелят достатъчно пари, за да подкрепят ръст на кредитирането. Те навлязоха в кризата с COVID-19, борейки се все още с планина от лоши дългове от дълговата криза, която започна преди повече от десет години.

Пандемията придаде неотложност в цялата ситуация. Европейската централна банка (ЕЦБ) разчита на банките да се реформират и откри пътя за спестяващи разходи сливания. Националните правителства, които от дълго време се противопоставяха на одобряването на банкови сливания, водещи до съкращаване на работни места, направиха завой. Слабите пазарни капитализации принудиха ръководителите да действат.

„До известна степен пандемията е катализатор за банките да запретнат ръкави и да започнат да разрешават слабостите по по-радикален начин“, коментира неотдавна Андреа Енриа, ръководител на банковия надзор в ЕЦБ.

Разходите на европейските банки са високи в сравнение с приходите, които генерират. Една от проблемните области са банковите клонове. Петте водещи банки в Испания са затворили 8% от клоновете си миналата година и се ангажираха да затворят още. Въпреки годините на съкращения страната има едни от най-многобройните клонове на търговски банки на човек от населението в еврозоната – 49 на всеки 100 хил. души през 2019 г. според данни на Международния валутен фонд (МВФ) спрямо 30 в САЩ.

Caixabank, която купува по-малката Bankia, за да увеличи размерите си, съобщи, че ще спести 770 млн. евро на година и анализатори очакват голяма част от сумата да дойде от затварянето на половината от 6300-те й клона. Има надежди, че пандемията е научила потребителите как да живеят без чести посещения в банковите клонове, които са скъпи за поддръжка и запълване със служители.

60-годишната Анна де Хуан, която е клиент на Bankia, ходела в банков клон почти всеки ден за поне един час, за да прави парични преводи и да управлява инвестиционните средства на малката холдингова компания, за която работи. От началото на пандемията тя прави почти всичко онлайн или по телефона.

„Това е голяма промяна за мен, пестя време и енергия“, споделя Де Хуан.

Посещаемостта на клоновете е намаляла с 30% по време на пандемията в ирландската банка AIB Group. Това е довело до неочаквана полза за банката. Хората над 65 години, които не били склонни да използват онлайн инструменти, сега са най-бързо растящата група в дигиталните канали на AIB, казва главният изпълнителен директор Колин Хънт. Той допълва, че клоновете може да са важна „витрина на магазин“. Но банката слива някои от тях, намалява офис площи и елиминира 1500 работни места, за да свие разходите с 10%.

Засега инвеститорите са скептични дали новооткритата решителност за съкращения ще бъде достатъчна. Книжата на европейските банки се представят вяло от години. Акциите на най-големите банки в Европа се търгуват на много ниско ниво спрямо пазарната им капитализация, въпреки че счетоводните им баланси са сходни с тези на американските им конкуренти.

В Commerzbank годините на бавен напредък по съкращаването на разходите развълнува втория й по големина акционер Cerberus. Миналото лято компанията поиска по-рязък завой, след което главният изпълнителен директор и президентът на банката подадоха оставки. Гигантът сред фондовете за частни капиталови инвестиции е регистрирал загуба от над 300 млн. евро от инвестицията си през 2017 г.

„Ако искаме да подсигурим бъдещето на банката, трябва да осъществим задълбочено преструктуриране и то възможно най-скоро“, коментира миналия четвъртък главният изпълнителен директор на Commerzbank Манфред Кноф. Големите съкращения са подкрепени от германското правителство, което е най-големият акционер в банката, и до момента не среща особена съпротива от профсъюзите.

Запознат с мисленето на Cerberus казва, че планът, който включва съществуващи международни локации и нерентабилни операции, отговаря до голяма степен на дългогодишните призиви на компанията.

В Италия Intesa Sanpaolo съкрати 10 хил. работни места и стотици клонове, след като се сля с по-малък конкурент миналата година. Главният изпълнителен директор Карло Месина заяви, че части от стратегията са свързани с „рестартиране заради пандемията“ заради насочването на клиентите онлайн, а спестените разходи на комбинираната банка нараснаха с 37% до 700 млн. евро на година.

Въпреки това най-голямата банка в Италия от гледна точка на активите има над 4000 клона, колкото JPMorgan Chase & Co. и Bank of America, като в същото време оперира на по-малък пазар. Intesa планира да запази най-малко 3 хил. клона и да ги превърне в центрове за консултации за продажба на инвестиции и застраховки. Тя също така насочва клиенти, които не искат да преминат онлайн, към дрогерии и еспресо барове чрез съвместно начинание с компания за обработка на разплащания.