Студената война се завърна - или поне нейната реторика. Президентът на САЩ Джо Байдън иска да създаде „съюз на демокрациите“ срещу световните „автокрации“. New York Times не е сам в мисленето си, че "светът все повече се разделя на отделни, ако не и чисто идеологически, лагери, в които Китай и САЩ се надяват да привлекат поддръжници".
Това би било дълбоко обезпокоително развитие, ако е вярно. Истинската опасност обаче не е толкова нова студена война, колкото бинарен начин на мислене, който вижда ярки разделения и антагонизми там, където такива не съществуват, пише Панкаж Мишра за Bloomberg.
Политиците и журналистите може да намерят за полезно да дефинират света чрез противостоящи си сили; това може дори да изглежда, че помага на поляризираното американско общество да се обедини срещу предполагаем враг. Но, както при съперничеството между САЩ и Съветския съюз, подобно мислене може да доведе до фатално разминаване с реалността.
Може да се припомни, че старата студена война бе ускорена с помощта на истерията от края на 40-те години заради „загубата“ на Китай в посока комунизма. Разбира се, Китай никога не бе загуба за Америка. Независимо от това, страхът от „ефект на доминото“ втвърди решимостта на САЩ, че Виетнам не трябва да бъде загубен по подобен начин, в крайна сметка коствала стотици хиляди човешки животи.
Много книги са написани за това как най-ярките умове във Вашингтон са били подмамени от тази мощна самоподдържаща се фиксация. Около това, което президентът Дуайт Айзенхауер нарече „военно-промишлен комплекс“, се разви подкрепящ интелектуален комплекс, специализиран в разделянето на света на непримирими „блокове“.
Тези, които постулират ярка опозиция между свободния и несвободния свят, не виждаха, че Китай и Виетнам са част от по-голям и необратим азиатски и африкански стремеж към деколонизация, самоопределение и изграждане на нации. В този процес, направен изключително проблемен от нестабилността на вътрешната и международната политика, никоя развиваща се държава не може да си позволи постоянни приятели или врагове.
Това се потвърждава многократно от събитията. Военната конфронтация със съветските му приятели и предателството от определения за негов наследник накара Мао Дзедун да приеме президента Ричард Никсън в Пекин. Няколко години по-късно Китай нахлува в бившия си комунистически съюзник Виетнам с американско одобрение. В последно време Виетнам се доближава до статут на американски партньор.
Много от пагубните горещи конфликти на студената война можеше да бъдат избегнати, ако водещата тогава суперсила бе осъзнала прагматичния личен интерес на по-малките държави - императивите на самоукрепването, които накараха Хо Ши Мин да се обърне към американските дипломати в началото на кариерата си като строител на нацията. Вместо това воините на студената война като американския държавен секретар Джон Дълес и директорът на ЦРУ Алън Дълес направиха света по-опасно място с упоритото си блоково мислене.
19:17 | 13.09.22 г.