В новата студена война няма да има големи лагери

В един прословут и съдбоносен акт САЩ отмениха обещаната помощ за Асуан Дам в Египет в последния момент, унижавайки египетския лидер Гамал Абдел Насър (който преследваше комунистите, между другото) и принуждавайки го да се обърне за помощ към Съветския съюз.

Братята Дълес също така започнаха да вярват, че Индия, самозаявена като неутрална, е в съветския лагер. „Тъпи, по-тъпи, Дълес“, както наричаше братята индийският министър-председател Джавахарлал Неру, не можеха да видят, че Индия, както всички развиващи се страни, е фокусирана върху преследването на собствените си жизненоважни интереси.

Това често означаваше да се постави в трудно положение една суперсила спрямо друга. Индия успя да си осигури едновременно съветска военна помощ и помощ за развитие от САЩ, като неуморно се застъпваше, като лидер на Движението на необвързаните, за деколонизация в Азия и Африка.

Пакистан постигна по-забележителен подвиг, присъединявайки се към ръководените от САЩ договори за сигурност срещу комунизма, като същевременно развива братски отношения с комунистически Китай.

Няма съмнение, че днес, принудени да избират между присъединяване към демокрация или автокрация, повечето държави отново биха избрали и двете. Те трудно могат да действат по друг начин.

Страни като Индонезия и Виетнам със сигурност приветстват присъствието на САЩ в Азия като противовес на Китай. Но техните икономики са твърде зависими, за да скъсат реално с Пекин.

Всъщност нов рог на изобилието очаква много богати на суровини държави, ако САЩ предприемат мащабна програма за изграждане на инфраструктура. Перу и Австралия без съмнение ще се стремят да продават мед както на Китай, така и на САЩ

Това, което може да наруши взаимодействието на материалните интереси, е блоковото и стратегическо мислене. Всъщност спешният въпрос днес не е дали ще има нова студена война, а дали моделите на мислене, разработени по време на предишната, и катастрофално негодни за целта дори тогава, отново ще доминират в политическия и интелектуалния живот.

Със сигурност светът се е променил до неузнаваемост от времето, когато аналитичните центрове повтаряха като папагали теории за „ефекта на доминото“. Управляваният от комунистите Китай днес се стреми да бъде символ на свободната търговия, докато все по-толерантните към митата САЩ се стремят да отговорят на индустриалната политика на Пекин.

Грубото разделение между демокрация и автокрация няма да ни помогне да разберем един толкова объркан свят. Макар и примамливо опростена, подобна идеология на студената война никога не може реално да замени нашата разбъркана реалност.