Студената война се завърна - или поне нейната реторика. Президентът на САЩ Джо Байдън иска да създаде „съюз на демокрациите“ срещу световните „автокрации“. New York Times не е сам в мисленето си, че "светът все повече се разделя на отделни, ако не и чисто идеологически, лагери, в които Китай и САЩ се надяват да привлекат поддръжници".
Това би било дълбоко обезпокоително развитие, ако е вярно. Истинската опасност обаче не е толкова нова студена война, колкото бинарен начин на мислене, който вижда ярки разделения и антагонизми там, където такива не съществуват, пише Панкаж Мишра за Bloomberg.
Политиците и журналистите може да намерят за полезно да дефинират света чрез противостоящи си сили; това може дори да изглежда, че помага на поляризираното американско общество да се обедини срещу предполагаем враг. Но, както при съперничеството между САЩ и Съветския съюз, подобно мислене може да доведе до фатално разминаване с реалността.
Може да се припомни, че старата студена война бе ускорена с помощта на истерията от края на 40-те години заради „загубата“ на Китай в посока комунизма. Разбира се, Китай никога не бе загуба за Америка. Независимо от това, страхът от „ефект на доминото“ втвърди решимостта на САЩ, че Виетнам не трябва да бъде загубен по подобен начин, в крайна сметка коствала стотици хиляди човешки животи.
Много книги са написани за това как най-ярките умове във Вашингтон са били подмамени от тази мощна самоподдържаща се фиксация. Около това, което президентът Дуайт Айзенхауер нарече „военно-промишлен комплекс“, се разви подкрепящ интелектуален комплекс, специализиран в разделянето на света на непримирими „блокове“.
Тези, които постулират ярка опозиция между свободния и несвободния свят, не виждаха, че Китай и Виетнам са част от по-голям и необратим азиатски и африкански стремеж към деколонизация, самоопределение и изграждане на нации. В този процес, направен изключително проблемен от нестабилността на вътрешната и международната политика, никоя развиваща се държава не може да си позволи постоянни приятели или врагове.
Това се потвърждава многократно от събитията. Военната конфронтация със съветските му приятели и предателството от определения за негов наследник накара Мао Дзедун да приеме президента Ричард Никсън в Пекин. Няколко години по-късно Китай нахлува в бившия си комунистически съюзник Виетнам с американско одобрение. В последно време Виетнам се доближава до статут на американски партньор.
Много от пагубните горещи конфликти на студената война можеше да бъдат избегнати, ако водещата тогава суперсила бе осъзнала прагматичния личен интерес на по-малките държави - императивите на самоукрепването, които накараха Хо Ши Мин да се обърне към американските дипломати в началото на кариерата си като строител на нацията. Вместо това воините на студената война като американския държавен секретар Джон Дълес и директорът на ЦРУ Алън Дълес направиха света по-опасно място с упоритото си блоково мислене.


Археологическо откритие във Варна изпревари цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия
Убийството на Георги Марков и ролята на КГБ отново във фокуса на британско разследване
Варна е и областта с най-голямо търсене на учители и преподаватели в страната
Хлябът поскъпва, производителите изнемогват
Експерт във Варна: За да защитят децата си, възрастните трябва да научат колкото може повече за ИИ
Технологичните сривове: Ето една теория защо всичко се разваля
Остарелият софтуер не е проблем, ако бизнесът управлява риска
Норвегия разширява проучванията за нефт и газ в Арктика близо до Русия
В сянката на Русия Норвегия разширява енергийните си граници в Арктика
Как да спасим следващия Дженсън Хуанг от самия него
Китайско качество? Покривът на нов SUV се... набръчка
Властите в Швеция подменят пътни знаци заради руски танк
Stellantis се оттегля изцяло от моторните спортове
Следващият Maybach ще има водопад в салона
Пет нови брутални кросоувъра от Китай, които копират Defender
Полезно ли е да спите с котката си в едно легло?
Каримански: Държава да се заеме с предизвикателствата пред бюджета
Петко Петков е избран за член на ВСС от квотата на следователите с 323 гласа
Акция на ГДБОП в дома на автоексперта Станимир Карапетков
Петгодишният кибершпионаж срещу институциите ни не е изолиран случай
преди 5 години В подкрепа на долния ми коментар ще дам само два примера от последната година-старта на огромният завод на Tesla в Шанхай, и листването на две от новите бързорастящи китайски фирми за електромобили-Li Auto и Xpeng на борсата в Ню Йорк.Ама че студена война.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Вече съм коментирал тази безсмислица с новата студена война.Няма и няма и да има нищо подобно.Предвид огромните търговски, финансови и инвестиционни потоци между Западният свят( и в частност САЩ) и Китай, всичко е предимно реторика и символични жестове за вътрешна употреба, в единитя случай за пред електората, в другия за пред партийните членове.Има някои прилики с класическата Студена война между Запада и Съветския блок, но съвсем повърхностни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Колко прекрасно би било за САЩ и Китай да бъдат лидерите на една нова Студена Война и да си разделят света. Този път номера няма да мине. ЕС, Великобритания и Русия имат други планове. Управлението и провала на Тръмп доказа че американските мечти за добрите стари времена на Студената Война са неосъществими. Не виждам и Китай да са особенно заинтерисовани от тази идея. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години В тази надпревара Китай е загубил предварително.И причините са няколко: - Китай не предлага модел, при който населението живее добре. Роботи в човешка кожа, командвани и без право на мисъл или собствено мнение.- Китай не прави истински инвестиции, те просто изкупуват инфраструктура и крадат технологии. Тук не става въпрос за споделяне и развиване на блага, а за засмукване и насочване на всичко към Китай.- Китай не предлага политика на партньорства и обща стратегия, интересува се само от себе си.- Китай използва държавата за натиск върху бизнеса и за неприемливи похвати спрямо другите държави.Китай няма никакъв шанс да привлече на своя страни, различи от диктаторски и икономически инвалиди, като Расийка, Иран, Венецуела, Ангола, С.Корея....такива.А като се сравни тази група с другата по БВП и резултатът е ясен. отговор Сигнализирай за неуместен коментар