Европейците нямат и идея как климатичните промени ще променят живота им

Северна Европа ще бъде засегната от масови наводнения и пожари, както и горещини, ако светът не изпълни своите ангажименти по Парижкото споразумение и не ограничи повишаването на температурите до 1,5°С - 2°С до края на това столетие. В Южна Европа напротив - очаква се засушаване, горещини и намаляване на селскостопанската дейност.

Така климатичните промени могат да се окажат една от най-големите разделителни линии за Европейския съюз, пише в коментар Politico. Европейското издание цитира заключенията на анализатори, интервюта с учени и документи, подготвяни за следващия доклад на ООН по темата, до които са получили достъп предварително.

Според очакванията климатичните промени ще имат най-голямо отражение върху развиващия се свят. Милиарди хора няма да имат достъп до питейна вода, милиони ще бъдат застрашени от глад, а местата около Екватора ще бъдат обхванати от невероятни жеги, дори и да бъдат изпълнени заявките за намаляване на емисиите.

Като цяло хората обаче не са много наясно какво точно означава това - те не знаят как климатичните промени ще ги засегнат лично, коментира Пиърс Форстър, директор на Международния център за климата "Прийстли" към университета в Лийдс. Фактите обаче сочат, че всичко ще се промени, включително и в Европа, която не е сред най-засегнатите райони, ако не се предприемат бързи действия.

Убийствена жега

През август 2003 година Европа беше обхваната от гореща вълна - температурите надминаха 30°С в по-голямата част от континента в продължение на седмици. Според оценките над 80 хил. души са починали при тази гореща вълна.

А в сценариите на климатичните експерти лета като това през 2003 година ще бъдат нормална картина през следващите години. Високите температури влияят върху психичното здраве - самоубийствата например се удвояват при горещините през 2010 година в Москва, а в Мадрид случаите на насилие и убийства се увеличават, когато температурите надвишат 34°С.

Като цяло градовете в Европа концентрират горещина - температурите са средно с 5 до 10°С по-високи спрямо провинциалните райони. Това ще се задълбочи и южните части ще са по-засегнати. Скоро природната вентилация, която в момента спасява градове като Рим и други средиземноморски мегаполиси ще изчезнат и горещената ще бъде още по-голяма.

Тогава Рим ще изглежда като Рияд днес, коментират анализаторите.

А моментът да се спекулира с горещините е съвсем неподходящ - не само, че Европа миграцията от селските региони към градовете продължава, но и населението става все по-възрастно и уязвимо. Заради добрите здравни грижи като цяло населението не намалява, но до 2050 година се очаква хората над 65-годишна възраст да бъдат около 40 млн. души. Възрастните хора са по-уязвими на високите температури.

Досега смъртните случаи от горещините са основно в Централна и Южна Европа, но с промените проблемът ще се придвижва и на север и прогнозите са, че годишно 95 хил. души ще губят живота си в резултат на високите температури.

Това, разбира се има решение - охлаждащи инсталации. Но именно тук кръгът се затваря - климатиците използват енергия, която увеличава въглеродните емисии. И в момента охлаждането на страните от Средиземноморието е голям източник на вредни емисии, а възможността за достъп до климатик и сега е причина за разделение.

В заключение - Европа ще се превърне в горещ континент. Дори и в северните части, където температурите няма да се повишат значително, трябва да започнат да мислят като южняци - сградите трябва да могат да се охлаждат, не само да се загряват през зимата. Хората в Лондон, Копенхаген или Брюксел ще трябва да се настроят за живота, който водят днес жителите на Марсилия, Атина, Севиля или Неапол.

Игри на глада

За част от фермерите в Европа затоплянето може и да е печелившо - удължава се периода за отглеждане на реколта, а в някои части на континента ще има и повече валежи - основно в Северна Европа. Но за останалите климатичните промени са бедствие с очакваните все по-големи засушавания.

При повишаване на температурата с 2°С 9% от населението на Европа няма да има достъп до питейна вода, а специално в Южна Европа около 30% ще изпитват недостиг на вода. Средиземноморието ще бъде засегнато най-тежко, като сухите периоди ще се удължат и около половината време от годината няма да има валежи. В момента тези периоди са около 2 месеца всяка година.

Образно казано това означава, че Сахара ще "прескочи" Средиземно море и ще има срив за селското стопанство. Житните насаждения, отглеждани в Южна Европа от векове, ще заемат все по-малко площи и отглеждането им ще се насочи на север. Дори и повишение от 1,5°С ще направи невъзможно отглеждането на царевица например в Испания, Франция и на Балканите без допълнително поливане.