Авторитаризмът е по-вероятно да се пропука при натиск, а не демокрацията

Високовъглеродната стомана е силна, но чуплива, свръх твърда, но може да се счупи при внезапен удар. Меката стомана е ковка, податлива на огъване, но е по-малко вероятно да се счупи. Двата метала са удачна метафора за контрастните свойства съответно на авторитарните и демократичните управления, пише Филип Стивънс за Financial Times.

Напоследък богатите демокрации бяха деформирани. Погледът към инициативите за ограничения при гласуване от страна на Републиканската партия в САЩ свидетелства, че Америка все още търпи деформациите от президентството на Доналд Тръмп. В Европа популистите предприеха безброй атаки срещу плуралистичните ценности и норми. И въпреки това, колкото и да бяха изкривявани, институциите на демокрацията се показаха достатъчно гъвкави, за да понесат ударите.

Що се отнася до автократите, Владимир Путин остава в Кремъл; турчинът Реджеп Тайип Ердоган все още обитава своя подобен на Версай дворец в Анкара; а в Пекин императорът без титла Си Дзинпин става все по-конфронтационен в стремежа си да разруши западния дизайн на международния ред. Но в природата на тяхното управление е автократите да са всемогъщи, докато не станат безсилни.

Веднъж британски дипломат ми разказа за своето чиракуване в съветското бюро на Външното министерство. Беше началото на 80-те години и Съветският съюз изглеждаше в зенита на своята военна мощ. Гледана от запад, съветската система за държавно икономическо планиране обаче беше неустойчива. От друга страна, неоспоримото работно допускане беше, че тя ще продължи вечно. Същите противостоящи си очаквания често описват възгледа на Запада за Русия на Путин.

Този месец (юли - бел. ред.) руското правителство публикува актуализираната си Стратегия за национална сигурност. Всеки, който е проявявал мимолетен интерес към мирогледа на Кремъл, не би бил изненадан от общата насока. Националистическите автократи се нуждаят от врагове навън, за да оправдаят политическите репресии у дома, а руският президент отдавна е намерил такъв в лицето на Запада.

Така че Русия се смята за обкръжена от САЩ и техните съюзници от НАТО. Вражеските сили - някои, включително САЩ, вече официално определени като „недружелюбни държави“ - придвижват своите военни по-близо до границата на страната. Вашингтон разгръща международната си финансова мощ срещу Москва. Западните икономически санкции са неразделна част от тази многостранна атака срещу националния суверенитет и териториалната цялост на Русия.

Заплахата, продължава документът, надхвърля военната и икономическата области. Атаката е културна и цивилизационна. Западняците разпространяват социални и морални нагласи, които „противоречат на традициите, убежденията и вярванията на народите на Руската федерация“. Страната трябва да бъде защитена срещу чужди идеологии и ценности.

Ако изобщо беше необходимо потвърждение, това не е анализ на руски лидер, който сега търси фундаментална промяна в отношенията със Запада. Неотдавнашната му среща с американския президент Джо Байдън в Женева може да е преструктурирала отношенията с Вашингтон, но не ги е възстановила.

Относно всичко това Дмитрий Тренин, директор на Московския център Карнеги, открива важно допълнение към последната стратегия - разпознаване на заплахи както отвътре, така и отвън. Те включват слабо икономическо представяне, голяма зависимост от петрола и газа, неблагоприятна демография и изоставащи технологии. Според описанието на Тренин: „Руското ръководство има всички основания да се обърне навътре, за да се справи с ярките слабости, дисбаланси и неравенства във вътрешната обстановка.“

Добавете избуялата корупция, която започва от Кремъл, и получавате обяснението за страха на Путин от Алексей Навални, затвореният лидер на опозицията. Чужденците не могат да бъдат обвинявани за държавното рушветчийство, както и за спада на жизнения стандарт. А декарбонизацията скоро ще започне да ограничава потока от пари от нефт и газ в хазната на Кремъл.

Изкушението е да си помислим, че сме в състоянието от 80-те години на миналия век - че пукнатините са на път да се разширят до пробойни, които един ден ще съборят сегашната система. Според мен това е преждевременно. Единствената грижа на Путин е запазването на собствената му власт. Той с радост ще жертва бъдещето на Русия, за да защити собствената си позиция. Това прави той, като залага на Китай на Си Дзинпин - той ще си е отишъл преди Русия да плати цената.

Противоположна и равна по сила грешка обаче е да вярваме, че траекторията на авторитарните държави в света е фиксирана. Автократите, с техните сложни, но кухи фасади, разбират добре крехкостта на своето управление. Дори за „император” Си репресиите са колкото инструмент за контрол, толкова и показател за страх. Големият въпрос е таймингът. Подобно на високовъглеродната стомана тези режими ще запазят формата си до момента, в който се прекършат.