Кой подхранва антиваксърски нагласи на Балканите?

Правителството на Гърция предприе още през лятото активни мерки, за да поощри масовата ваксинация, но и за да окаже натиск върху определени групи като медицински служители, работещи в домове за възрастни хора, полицаи, учители и др. да се ваксинират. Въпреки че около 70% от гърците са ваксинирани с поне една доза, остава една немалка група, която твърдо се противопоставя на ваксинацията.

Според скорошно проучване на социологическата агенция „Пулс“, оповестено от телевизия „Скай“, от все още неваксинираните малко над половината, около 56%, заявяват категорично, че не биха се ваксинирали при никакви обстоятелства. Останалите 44% от неваксинираните заявяват различни причини, които биха ги убедили да се ваксинират, в т.ч. влошаване на епидемичната ситуация, с повече информация от учени или лекари, ако бъдат задължени на работното си място или ако бъдат насърчени от религиозни служители, на които се доверяват. Данните показват, че като категорични "антиваксъри", поне по отношение на ваксинацията срещу COVID-19, могат да бъдат определени около 15% от гърците.

Интересен феномен е значително по-високото нежелание да се ваксинират на гражданите от Северна Гърция. За това се дават различни обяснения, като социална структура и статус, демографска структура, но и влиянието на светогорското монашество, което е особено силно там и нерядко е проводник на различни крайни и дори неканонични възгледи за християнството.

Още през лятото на различни места в страната започнаха протести срещу мерките, в които най-гласовита роля играят именно антиваксърите, макар че е трудно да се каже каква част от демонстрантите са такива. При някои от протестите избухнаха сблъсъци между демонстрантите и полицията.

Макар и рядко има и индивидуални случаи на насилие, като инцидента с известния пневмолог проф. Теодорос Василакопулос, който в края на октомври стана обект на словесна и физическа агресия от страна на собственик на заведение заради забележка, че не извършва контрол на зелените сертификати на клиентите.

Въпреки че темата има трайно място в медиите, като цяло антиваксърите са сравнително малък процент от гръцкото общество. Освен твърдата позиция на правителството по въпроса с ваксинацията, сред гърците има доста широк консенсус за необходимостта от ваксинация, а основните медии в страната не си позволяват да разпространяват ненаучни и необосновани твърдения за ваксините срещу COVID-19.

Словения, където към момента около половината население (53,9%) е със завършен ваксинационен курс, през последните месеци стана сцена на едни от най-многочислените и бурни протести срещу ваксинацията и ограниченията поради COVID-19. Те започнаха, откакто в средата на септември правителството обяви въвеждане на задължителна ваксинация от 1 октомври за служителите на държавния сектор. Недоволстващи срещу рестрикциите и въвеждането на зелени сертификати словенци ежеседмично се събираха на протести в центъра на Любляна, насърчавани от антиваксърската партия Ресни.ца (Истина).

Насилие беляза протеста преди срещата на върха на ЕС в началото на миналия месец, при който полицията използва сълзотворен газ и водни струи срещу демонстрантите, а десетки полицаи бяха ранени. Премиерът Янез Янша, чиято страна е ротационен председател на ЕС в момента, предупреди, че в резултат на "безотговорното поведение" страната може да се види принудена да върне блокадата.

Според проучване на Евробарометър, оповестено в началото на октомври, в Словения 24 на сто от гражданите заявяват, че никога няма да се ваксинират. Лидер в нежеланието за ваксинация в ЕС е България, където процентът на отказващите ваксинация е 26 на сто, сочи същото проучване.

Скептицизъм към ваксините цари и в Хърватия, друга членка на ЕС, където според проучването на Евробарометър 22% от гражданите са решени изобщо да не се имунизират срещу COVID-19. Ваксинирани в страната са 48,65% от цялото население, или 58,20% от възрастното население.