Кой подхранва антиваксърски нагласи на Балканите?

Хърватия, заедно със Словения и България, е сред държавите в ЕС, където ситуацията с коронавируса предизвиква най-голяма загриженост, според Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията.

Решението за задължителен дигитален европейски сертификат за имунитет срещу коронавирус за работещите и за влизане във всички държавни служби и учреждения, което е в сила от понеделник, 15 ноември, предизвика протести в Загреб и други градове на страната през последните дни. "Неваксинираните не трябва да бъдат уволнявани" и "Свобода на избора", гласяха надписите на някои от плакатите на участниците в протестите.

Междувременно обаче пред ваксинационните пунктове в страната се извиха огромни опашки.

В Сърбия интересът към ваксинацията понастоящем също е отслабен. Страната стартира ваксинационната си кампания със силен темп на ваксинация в началото, осигурявайки си ваксини от голям брой доставчици - Пфайзер, АстраЗенека, Спутник и Синофарм, но постепенно и в тази балканска страна се наложиха колебливостта и недоверието във ваксинацията.

Така Сърбия, която в началото на годината бе на второ място по темп на ваксинацията на глава от населението след Великобритания, се оказа задмината от повечето държави членки на ЕС, посочва Евронюз. Стигна се дори до там, че в някои ваксинационни центрове в страната броят на ваксинираните чужденци превишаваше този на местните жители. Към момента напълно ваксинирани в страната са 43,9 на сто от сърбите или 3,03 милиона души.

Антиваксърските нагласи са присъщи и за немалка част от гражданите на Северна Македония и то още преди пандемията от COVID-19. Епидемия от морбили пламна в страната в началото на 2019 г. и взе няколко жертви, независимо че ваксинацията срещу тази болест е включена в имунизационния календар. Както се оказа тогава, около 10% от децата или близо 40 хиляди деца, подлежащи на ваксинация, не са били имунизирани.

Недоверието във ваксините продължава да битува на местна почва и в контекста на пандемията от COVID-19. Тези процеси са подхранвани и от ширещата се дезинформация.

Медиите постоянно съобщават новини, обществеността е залята от информации, сред които често се оказват и непроверени факти, които дезинформират и под натиска на "безизходната" ситуация често стават истина, в която вярват много хора, посочва агенция МИА. Както неотдавна отбеляза проф. Никола Пановски, около 30% от македонското население изобщо не е вярвало в началото на пандемията, че болестта съществува, а след хиляди смъртни случаи в страната около 10% все още не вярват в това.

Ваксинациионната кампания в Северна Македония започна бавно поради липса на налични ваксини. Понастоящем напълно ваксинирани са 37,7% от гражданите.