Във Великобритания през 1840-те години кампания за намаляване на продължителността на работния ден във фабриките от 12 на 10 часа предизвиква прогнози за бедствие. Един депутат нарича идеята „опасна“, докато друг предупреждава, че подобна „погрешна филантропия“ ще попречи на работниците да издържат семействата си, пише Сара О‘Конър за Financial Times.
Но през 1846 г. парламентът научава за резултатите от експеримент, проведен от собственик на големи фабрики в Манчестър и Престън. Когато намалява работния ден до 11 часа, той установява, че обемите на производството остават същите, а качеството на работата се подобрява. „Вярвам не подлежи на съмнение, че има повече лоша работа през последните един или два часа, отколкото през първите девет или десет“, споделя той.
По същия начин, когато през 1926 г. Хенри Форд намалява работната седмица в своите автомобилни заводи от шест на пет дни без да понижава заплащането, решението последва няколко години на експерименти, които го уверяват, че производството няма да пострада. „Можем да постигнем поне толкова производство за пет дни, колкото можем за шест, а вероятно и по-голямо, тъй като натискът ще донесе по-добри методи“, казва той.
Почти век по-късно редица компании искат да разберат дали могат да свият работната седмица още повече. Голям експеримент в Исландия намали работната седмица на хиляди служители от 40 часа на 35 или 36 без продукцията да спадне. В Обединеното кралство около 30 фирми се ангажираха със шестмесечен пробен период на още по-смел проект: четиридневна седмица без понижаване на заплащането.
Като се има предвид, че средната работна седмица за работниците на пълен работен ден в Обединеното кралство е само 36,3 часа, кампания за още повече свободно време вероятно би прозвучала упадъчно за поколението, преживяло индустриалната революция. Но тенденцията на съвременната работа да се пренася към вечерите и почивни дни, съчетана с изискванията на интензивното родителство, остави мнозина да изнемогват откъм време. През 2010 г. средното свободно време на хората се е свило в 8 от 13 страни, за които има данни, според ОИСР.
Повечето възражения срещу идеята за четиридневна седмица се фокусират върху практическите аспекти. Ще пострада ли бизнесът? Какво би се случило с хората, които вече работят четири дни в седмицата срещу 20 процента по-малко заплащане? Дали разпределянето на пет дни работа в четири би оказало твърде голям натиск върху хората или би означавало, че още повече работа се пренасочва към нашето „свободно време“?
Експериментите би трябвало да дадат някои предварителни отговори. Шон Ратлънд, главен изпълнителен директор на игралната компания Hutch, която се регистрира за експериемтна, казва, че работата в творческите индустрии винаги се разширява, за да запълни наличното време. Той се надява, че четиридневната седмица ще направи персонала по-щастлив и ще доведе до нова ефективност.
Някои промени ще бъдат прости: срещите ще се свият от цял на половин час, например. Членовете на персонала, които вече работят четири дни, ще бъдат върнати на пълно заплащане. Но Ратлънд казва, че някои служители се притесняват, че работното място ще започне да се усеща като по-малко дружелюбно, ако има повече времево напрежение. Hutch ще измерва честотата и качеството на актуализациите на игрите и ще използва редовни проучвания за проследяване на удовлетвореността на персонала. Ратлънд би приел всеки резултат от експеримента - успех, неуспех или нещо по средата. „Ако след шест месеца качеството ни спадне, значи че служителите са твърде стресирани при четиридневна работна седмица“, казва той.
По-големият въпрос е дали тенденцията за четиридневна седмица може да адресира най-неотложните проблеми в света на труда от 21 век. Като начало работните места, които сериозно претоварват персонала си, не са тези, които участват в експерименти като този. Goldman Sachs, например, в известен смисъл е в друг век: наскоро американската банка обеща да наложи почивни съботи за младши банкери, оплакващи се от 95-часови седмици.
По-важното е, че в нископлатените сектори, като търговия на дребно, хотелиерство и грижи, по-големият проблем е непредвидимостта на работната седмица. Обичайно е работодателите в тези сектори да слагат персонала на плаващо или непълно работно време, след което да променят работните часове с кратко предизвестие. Свръхзаетостта през една седмица може да се превърне в непълна на следващата. Проучване в Обединеното кралство миналата година установи, че 55% от нископлатените работници на пълен работен ден са били уведомени за графика си по-малко от една седмица преди това, а 15% - по-малко от 24 часа по-рано. Справянето с това изисква по-целенасочени политики, като например законите за „справедлива работна седмица“, прилагани от някои градове в САЩ.
Макар че тези проблеми се нуждаят от различни решения, общото между тях е, че както белите якички, така и бачкерите искат работодателите да бъдат по-малко алчни спрямо времето им. Ако историята е някакъв ориентир, това може да се окаже от полза и за компаниите в дългосрочен план. Както Хенри Форд заключава: „Колкото повече притискаме бизнеса откъм време, толкова по-ефективен става той.“
15:16 | 13.09.22 г.