За и против четиридневната работна седмица

През 1919 г., след Първата световна война, Международната организация на труда използва първата си среща, за да ограничи работните часове до 8 на ден и 48 на седмица. Депресията по-късно накара работодателите да възприемат петдневната работна седмица, пише Financial Times в редакционен коментар. 

Последната криза предизвиква подобен шок за начина, по който се конструират работните места. Пандемията принуди много работодатели да въведат дистанционна работа. Това ускори използването на технологии, за да им помогне да останат продуктивни. Освен че се борят с предизвикателствата на хибридната работа, някои компании сега обмислят да плащат на персонала си същата заплата за четиридневна работна седмица, някога толкова странна концепция, колкото и осемчасовият работен ден.

Unilever проведе експеримент в своя бизнес в Нова Зеландия. Японската Panasonic иска да предложи четиридневната седмица като опция. Служителите на WANdisco току-що се насладиха на първия си официален тридневен уикенд, след като софтуерната група премина към график понеделник-четвъртък на 7 февруари. Групата с нестопанска цел 4 Day Week Global провежда пилотни програми с академични изследователи и фирми в САЩ, Великобритания, Ирландия, Австралия и Нова Зеландия.

Обещаните ползи включват подобрено благосъстояние, по-добър фокус, по-справедливо споделяне на грижите за децата между мъжете и жените, и дори по-лек въглероден отпечатък. Страхът от пропускане на най-новата тенденция обаче не трябва да прави компаниите слепи за важни препятствия и недостатъци.

Компенсирането на разходите за четиридневна седмица на национално ниво изглежда трудно постижимо. Както икономическият историк Робърт Скиделски посочи през 2019 г., в доклад за Лейбъристката партия на Обединеното кралство, „ограничаването на работните часове в цялата страна, в съответствие с 35-часовата работна седмица във Франция, не е реалистично или дори желателно, тъй като всяко ограничение трябва да бъде адаптирано към нуждите на различните сектори”.

Френското законодателство в крайна сметка беше изпълнено с изключения. Вероятността е, че изключенията ще ерозират чистата четиридневна седмица и в много организации.

Wellcome Trust, фондацията за научни изследвания, реши през 2019 г., че дори тестването ще бъде разрушително, отчасти защото персоналът й изпълняваше различни роли. Някои работни места беше трудно да се ограничат до четири дни в седмицата. Други служители предпочитаха да разпределят работата си в рамките на пет дни. Работниците на непълен работен ден, които вече бяха на четиридневна седмица се страхуваха, че може да загубят.

Националните блокади разкриха пропастта между гъвкавите професионалисти, работещи от вкъщи, и  персоналът на първа линия, който „винаги е на работа“. Четиридневната седмица може да я разшири.

Някои служители искат или трябва да работят допълнителни часове. Към рисковете от работна сила на две скорости и намалена свобода на избор се добавя опасността от претоварване. Подходът се проваля, ако подобрената производителност не покрива потенциалното увеличение на разходите. Ако решимостта на лидерите да постигат същите цели принуждава служителите да работят четири 10-часови дни, да прехвърлят натовареността си към дългите уикенди, да избягват работа, изискваща повече време, или да се наемат допълнителни работници, за да запълнят недостига на персонал, някои от ползите от предлагането на повече свободно време за работниците бързо ще изчезнат.

За всяко от тези възражения защитниците имат отговори. Един такъв е, че компаниите просто трябва да организират персонала по-ефективно. Само по себе си по-доброто управление би подобрило производителността. Друг отговор е да се съкратят работните часове, а не дните, което позволява по-голяма гъвкавост. Кумулативно обаче препятствията представляват мощен възпиращ фактор.

Тенденциите, подхранващи иновациите на работното място, не изчезват. Автоматизацията, затегнатият пазар на труда, стремежът на по-младите работници към по-добри работни места: всичко това ще насърчи работодателите да се разграничават един от друг. С течение на времето същите тези тенденции могат да подтикнат повече организации, и може би в крайна сметка правителствата, да направят още една крачка по дългия път към намаляване на работното време.