Какво може да научи Гърция от Аржентина

Преди тринадесет години Аржентина бе в бедствено положение. Нейното песо бе фиксирано към долара до ниво, което далеч надхвърля стойността му. Външните дългове бяха неустойчиви. А политическият натиск от страна на САЩ възпрепятства слабото правителство от предоговаряне на спасителната програма, за която дори и Международният валутен фонд знаеше, че е нереалистична.

Днес Гърция изправена пред много от същите предизвикателства и може да вземе редица поуки от криза в Аржентина, пишат в анализ за Project Syndicate икономистите Ракел Фердандес и Джонатан Портес. По онова време всички експерти, включително и ние, определяхме отговора на кризата в Гърция като "икономическо и политическо безумие". Според анализаторите всеки кръг от съкращения в бюджета влошава рецесията, увеличава социалното напрежение и понижава още доверието на населението. Нито МВФ, нито някой друг би посъветвал която и да е развита държава да приема такива мазохистични и саморазрушителни политики.

Ние, експертите, до голяма степен бяхме прави. Грешните политики в Аржентина наистина трябваше да спрат. Правителството бързо се срина и беше заменено от такова, което девалвира валутата и обяви неплатежоспособност по задълженията на страната. И все пак най-разпространените предсказания за катастрофа не се сбъднаха. Икономическата криза бе достатъчно реална, но вече бе достигнала дъното си. Растежът се възобнови няколко месеца по-късно и достигна изумителните средно 8% през следващите пет години.

Ние сгрешихме обаче за едно нещо: нашето предположение бе, че нито една развита страна няма да си позволи такива вредни политики, нанесени върху нея. Икономистите може и да се учат от историята, но политиците изглеждат са обречени да я повтарят. Поглеждайки към Гърция, МВФ е притиснат от недалновидни политици, които работят по програма, която, както те добре знаят, не е нито устойчива, нито в интерес на страната.

Жертването на гръцките интереси в името на европейската или системната финансова стабилност може и да е правилният път за МВФ. Кризата обаче достигна своята повратна точка, в която тези политики престанаха да бъдат оправдани. Сега, след като неефективното и непопулярно правителство на Гърция бе буквални пометено на изборите през януари, време е и останалата част от Европа да "почисти" финансовата бъркотия. Това не може да се постигне чрез прилагане на невъзможни програми за погасяване на дълга в името на "морално" решаване на казуса, което изглежда на този етап е най-възможният сценарий за политиците от еврозоната.

Вторият урок от аржентинската криза е, че кратък период на политическа нестабилност може да струва изненадващо малко в сравнение с по-дълъг период на безсмислено преследване на зле замислени политики. Фактът, че гръцките акции се сриват, а доходността по облигациите се покачва, не означава почти нищо. След седем години на свиване на икономиката и човешки страдания по-лоши от тези по време на Голямата депресия от 1930 г., дори и опасността от голяма волатилност няма причина да надделее над възможността за продължаване на досегашните неуспешни политики.

Опитът на Аржентина предполага, че след промяна на политиката възстановяването може да последва изненадващо бързо. Сделката за преструктуриране на гръцкия дълг, заедно с една стабилна и прореформистка програма на правителството, ще доведе до бързо възстановяване на доверието и качествен растеж.

Третият урок е малко по-особен. Гърция трябва да признае, че нейните проблеми са вследствие от собствените ѝ грешни решения. Растящите дефицити и неустойчивите дългове са симптоми на сериозни патологии: изостаналият публичен сектор, неконкурентен на частния, както и елитът, който абдикира от своите отговорности, вместо да посрещне предизвикателствата на деня, и използване на държавата като средство за стимулиране на бизнеса.

Новото гръцко правителство не трябва да се представя пред Европейския съюз като изкупителна жертва. Гърция се нуждае от радикална структурна реформа. Това обаче не означава, че кабинетът на Ципрас трябва да продължи всички политики, които неговите предшественици договориха. Властите например планират да увеличат минималната работна заплата, което би създало няколко проблема, тъй като тя ще надхвърли тези във Франция и Великобритания, като се вземе предвид показателя производителност на труда.

Пред Гърция предстои много работа за вършене. Нейното правителство трябва да си сътрудничи с МВФ в разработването на програма, която съчетава справедливостта и ефективността. Това означава да се насърчи конкуренцията, да се разбият олигополите и да се подпомагат предприемачите и иновациите. В същото време Гърция се нуждае и от мащабна програма за справяне с младежката безработица: нова сделка за едно поколение, което бе предадено.

Четвъртият урок от аржентинската криза е под формата на един поучителен разказ. През 2002 г. новото правителство на южноамериканската страна обеща не само възстановяване, но и реформа на неработещата политическа система. И именно заради това не успя. Новата администрация използва своя първоначален политически и икономически успех, за да прехвърли отговорността на чужденците, които не спазват своите обещания.

Дългогодишният бум на стоковите пазари даде на Аржентина известно пространство за маневри. Но основните причини за икономическите и политическите проблеми на Буенос Айрес никога не бяха разгледани. Повече от десетилетие по-късно това се вижда особено ясно.

Гърция едва ли ще има тази възможност за маневри, най-малкото защото страната не е сред големите износители на суровини. Именно затова Атина е длъжна да намери верния коловоз. Няма време за губене.