Финансовите министри на еврозоната отказват да удължат срока на действие на втората помощна програма за Гърция, която приключва на 30 юни, предадоха dpa и AFP.
В рамките на дискусията гръцкият финансов министър Янис Варуфакис е помолил за едномесечно удължаване на програмата.
След едва двучасово заседание Еврогрупата прекъсна в мрачно настроение срещата си. Според дипломатически източници обаче министрите може да продължат дискусията си по-късно през деня, но без участието на представители от Гърция.
В 18,10 часа българско време Еврогрупата продължи срещата си, но без гръцките представители.
Historic moment here in Brussels. The 19 member eurogroup has now effectively become 18 members, w/o Greece pic.twitter.com/XpZBMXIvXT
— Ed Conway (@EdConwaySky) June 27, 2015"Колкото и да съжаляваме, спасителният план ще изтече на 30 юни", заяви председателят на Еврогрупата Йерун Диселблум на пресконференция в Брюксел. "Не можем да го удължим повече. Трябва да осигурим стабилността на еврозоната." Той уточни, че ще има официално съобщение до медиите от страна na еврозоната, с което гръцкото представителство не е било съгласно. (Пълния текст може да видите тук!)
За първи път в историята си Еврогрупата излезе с изявление без подписа на Гърция, в което осъди решението на Атина да проведе референдум по програмата за бюджетни икономии. Това заяви днес в края на заседанието на Еврогрупата нейният председател Диселблум. По-нататъшни преговори с Гърция по програмата за помощ са невъзможни, тя изтича на 30 юни, каза още председателят на Еврогрупата. "Процесът на преговори приключи. Програмата за помощта за Гърция ще спре да действа вечерта на 30 юни", уточни Диселблум.
„План "Б" става план "А", заяви от своя страна министърът на финансите на Финландия Александер Стуб. "Няма нищо друго на масата, което да обсъждаме". С това Стуб намеква, че министрите ще дискутират не предложенията за предоставяне на нов кредит срещу реформи за Атина, а последиците от евентуален дефолт на Гърция.
"Гърция е свободна да прави референдуми, но ако гръцкото правителство отхвърли предложенията, програмата свършва", заяви и словашкият финансов министър Петер Кажимир.
Ето защо изпадането в дефолт изглежда необратимо. На 30-и юни Атина трябва да плати 1,6 млрд. евро на Международния валутен фонд (МВФ). Неговият ръководител Кристин Лагард посочи неколкократно, че няма да има отлагане на срока за плащане. Едва ли се очаква МВФ да промени сега мнението си, смятат дипломати в Брюксел.
Сега финансовите министри следва да обсъдят какво може да се направи в случай на дефолт. По всяка вероятност ще има натиск към гръцкото правителство да въведе капиталов контрол – нещо, което Атина досега отказваше да направи. Освен това по всяка вероятност Европейската централна банка ще трябва да намали или направо да спре спешното снабдяване с капитал на гръцката банкова система (ELA).
Това не значи все още, че Гърция ще трябва да се сбогува окончателно с еврото. При положителен изход от референдума Атина може да поиска нова помощ от еврозоната, твърдят дипломати. В такъв случай обаче няма да има нови преговори за условията, а Гърция ще трябва да се съгласи безусловно с изработения от кредиторите план.
Междувременно германският бизнес всекидневник Handelsblatt пише, че гръцкият премиер Алексис Ципрас е премълчал плановете си за свикване на референдум от германския канцлер Ангела Меркел, френския президент Франсоа Оланд и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. В петък Ципрас е имал среща с канцлера и френския държавен глава в рамките на срещата на върха на ЕС, но не е споменал нищо за допитването, твърдят европейски дипломати пред медията.
Представители на ЕК, ЕЦБ и МВФ са заседавали с представители на гръцките власти късно в петък след края на срещата на върха на ЕС, за да се опитат да постигнат някакво споразумение. Малко преди полунощ местно време до тях е достигнала новината за планирания референдум. Според източниците на Handelsblatt от наученото са били изненадани не само представители на трите институции, но и самите гърци, които са прекратили преговорите и са заминали за родината си.
Без споразумение и одобрение от страна на парламентите в Гърция и други държави от еврозоната до 30 юни блокираните спешни кредити ще пропаднат. Става дума за около 7,2 милиарда евро, предоставени от европейците и Международния валутен фонд (МВФ). Освен това няма да може да се използват и около 11 млрд. евро, които бяха предназначени за стабилизиране на гръцките банки. Въпреки своите финансови затруднения обаче на 30 юни Гърция ще трябва да изплати заем в размер на 1,540 милиарда евро към МВФ.
Предвид ескалацията от окончателен провал са заплашени и продължаващите вече пет месеца преговори за реформи между донорите и правителството в Атина.
Припомняме, че в нощта на петък срещу събота гръцкият премиер Алексис Ципрас обяви свикването на референдум за следващата неделя. „Въпросът на референдума ще бъде дали ние да приемем предложенията (на кредиторите) или да ги отхвърлим", обяви Ципрас в предавано по всички телевизионни канали обръщение.
*Актуализирано в 19,00 часа
13:01 | 11.09.22 г.