Все още не прибирайте пресите за печатане на пари, пише Bloomberg. Излизането на Гърция от еврозоната може да се върне на дневен ред следващата година.
Все още се смята, че средиземноморската страна ще бъде принудена да излезе от валутния съюз до края на 2016 г. Или поне според очакванията на 71% от респондентите в анкета на агенцията, проведена сред 34 икономисти. 70% смятат, че Гърция ще бъде в безопасност до 2015 г., въпреки че близо половината от тях споделят, че спасителния пакет за 86 млрд. евро, който премиерът Алексис Ципрас договаря, ще се окаже твърде малък.
Въпреки че Ципрас проверява изискванията за класифицирането на третата спасителна програма, пропуските в споразумението, което той постигна с европейските лидери миналата седмица, предизвикаха опасения, че Гърция ще изпита трудности при изпълнението на 3-годишната програма.
Европейските кредитори отказват да втвърдят своите ангажименти за преструктуриране на дълговете на Гърция – ход, за който Международният валутен фонд смята, че е от жизнено значение за страната, за да може да стабилизира финансите си. Освен това са налице съмнения относно целта за продажби на активи за 50 млрд. евро и още повече – за основателността на по-строгите ограничения, които страдащата икономика ще трябва да понесе.
„Без дългово облекчение под някаква форма, пакетът никога няма да бъде достатъчно голям“, коментира икономистът в Commerzbank AG Питър Диксън. „Предоставянето на допълнителни кредити на страна, която не може да си позволи да ги изплаща, кореспондира с дефиницията на Айнщайн за лудостта: опит на едно и също нещо отново и отново в очакване на различни резултати.“
Гръцките облигации се сринаха по време на 6-месечната безизходица, като доходността по книжата с падеж 2017 г. прехвърли 30-те процента преди голяма част от търговията да бъде спряна на 26 юни. Възвръщаемостта по същите облигации беше по-малко от 4% през октомври и около 10%, когато Ципрас пое властта през януари.
Гръцките финансови пазари ще останат затворени поне докато парламентът не гласува втория пакет спасителни мерки в сряда, твърдят две анонимни лица. Правителството предлага проект на указ, който да позволи избирателно премахване на капиталовия контрол, а най-добрият сценарий е този, при който пазарите могат да отворят още в четвъртък.
В ранните часове във вторник правителството внесе законопроект, в който обяснява следващия пакет от мерки. Законът включва въвеждането на европейската директива за справяне с фалирали банки.
Ципрас успя да отвори банките в страната в понеделник и по някакъв начин ще облекчи рестрикциите за тегленията в следващите две седмици. Освен това правителството погаси 2 млрд. евро задължения към МВФ, погаси просрочено плащане за 470 млн. евро към Централната банка на Гърция и покри главници и лихви за 4,2 млрд. евро, дължими на Европейската централна банка.
Кредиторите възнамеряват да подновят преговорите относно условията, свързани с новата спасителна програма за страната до 6 август, и да предоставят първия транш от програмата до 17 август, коментира международен представител, запознат с казуса. А Гърция трябва да плати на ЕЦБ други 3,2 млрд. евро на 20 август.
Миналата седмица президентът на ЕЦБ се присъедини към МВФ в призивите за дългово облекчение с цел помощ на гръцката икономика, но германският канцлер Ангела Меркел отхвърли възможността за намаление на номиналната стойност на гръцките дългове и заяви, че все още не е готова да облекчи условията по погасителните планове.
„Като изключим Германия, очевидно доста хора са съгласни, че Гърция се нуждае от значително отписване на дълга“, коментира главният икономист на Merrion Capital Group Ltd. Алън Маккуейд.
15:53 | 12.09.22 г.