Дълговият спор коства на гръцката икономика 63 млрд. евро

Колко пари е струвало лявото правителство на премиера Алексис Ципрас на гръцката икономика? Това със сигурност не е лесен въпрос. Повечето икономисти се плашат от конкретен отговор.

Но е факт, че икономическите данни се влошиха изключително през последните месеци. Акциите на фондовата борса в Атина се сринаха, а банките в страната не преминаха с особено добри резултати през миналата година стрес тестовете на Европейската централна банка. Сега те бяха затворени в продължение на три седмици, а само наложеният контрол върху капитала осигури тяхното оцеляване. Те също така бяха зависими от подкрепата на ликвидността от страна на ЕЦБ и вероятно ще трябва да се рекапитализират с помощта на 25 млрд. евро, пише Ройтерс. 

От януари на власт е правителството на Алексис Ципрас, което взе властта с ангажимента да сложи край на омразните мерки за реформи. Тези мерки трябваше да направят гръцката икономика по-конкурентоспособна, а бюджета - солиден. Но от гледна точка на Ципрас са допринесли за противното. Брутният вътрешен продукт се сви от началото на кризата с около една четвърт, а безработицата вече възлиза на 25 на сто - по-висока, отколкото във всяка друга страна в еврозоната. И така – дълго време в преговорите между Атина и нейните кредитори имаше затишие. В края на краищата на Ципрас не му остана друго, освен да приеме допълнителни изисквания за строги икономии и реформи, като увеличение на ДДС и промени в пенсионната система.

Въпреки това няколкомесечната безизходица си има висока цена: според изчисления на Ройтерс най-малко 63 млрд. евро, повече от една четвърт от икономическата мощ на страната. Тази сума се базира на прогнози и публикувани данни от страна на кредиторите и другите институции. Тя не включва изгубеното в трудните преговори доверие и възможността страната все още да напусне еврозоната. Фактът, че е бил обсъждан временен Grexit, ще бъде взет предвид при инвестиции от чужбина в близко бъдеще, твърди главният икономист на Deutsche Bank за еврозоната Марк Вал.

Политиката на правителството на Ципрас не беше много успешна, казва Кристоф Вайл, който анализира спасителната политика на еврозоната за Commerzbank. „Гръцката икономика е в рецесия. През първите две тримесечия на 2015 г. това е ясният резултат на политиката на гръцкото правителство“.

Според анализите на Европейската комисия и Международния валутен фонд (МВФ) икономиката се е влошила значително особено през юли, когато се въведе контрол над капитала, така че гърците не можеха да изпразнят банковите си сметки. Негативната спирала има изключително политически причини, казва служител на ЕК, който желае да остане анонимен. „Несигурност" е била важната дума за компаниите и инвеститорите. "Варуфакис бе най-скъпият министър в историята на финансите", заяви официален представител на ЕС по повод на вече излезлия от кабинета марксистко-ориентиран политик.

Варуфакис и Ципрас успяваха с максимални изисквания – за по-висока помощ, без да се налага да изпълняват условия, да всяват раздразнение сред донорите. Според наблюдатели те са се надявали, че в края на краищата европейските партньори ще се предадат, само за да се избегне "Grexit". Но Ципрас също така показва колебания по време на преговорите. На няколко пъти той сякаш се съгласява на компромис, казват хора, пряко запознати с преговорите. После обаче напуска и без това трудните преговори, за да се консултира с доверени хора от своята партия СИРИЗА. И впоследствие отхвърля като неприемливи условията на кредиторите и преговорите започват отначало.

Тези тактики за забавяне са стрували на Гърция само през последните три седмици около 30 милиарда евро, казва високопоставен представител на ЕС. Окончателното споразумение е можело да се постигне още в края на юни в рамките на втората спасителна програма. Тогава нямаше да е нужно банките да се затварят, което влоши финансирането на компаниите. Преди няколко седмици Атина поиска нова помощ в размер на 53 млрд. евро. При предстоящите подробни преговори за трета спасителна програма сега се говори за поне 86 млрд. евро.

Ципрас е израснал по различен начин в сравнение с европейските политици, с които той трябваше да преговаря. При раждането му - през 1974 г. Гърция току-що преодолява военната диктатура и отново поема към демокрацията. Ципрас се занимава още на 14 години с младежката организация на комунистическата партия, преминава към по-умерена организация, която в крайна сметка се превърна по-късно в СИРИЗА. "На 16 четох Карл Маркс и си помислих, че капитализмът ще свърши, а ние ще достигнем следващия етап на обществото - социализма," заяви той веднъж в интервю. Какъв контраст с ултраконсервативния федерален министър на финансите на Германия Волфганг Шойбле, който настоява всички правила и разпоредби в ЕС да се спазват, а Гърция, в случай на нужда, да се оттегли за няколко години от еврозоната.

И Шойбле, който представлява Германия – най-големият кредитор на Гърция в еврозоната, обвини кабинета в Атина, че е навредил на собствената си икономика със своя курс. През миналия ноември ЕК прогнозира за гръцката икономика ръст в размер на 2,9 на сто, след като през 2014 г. нарастването бе от 1%, а страната бавно се възстановяваше на капиталовите пазари. През 2016 г. дори се очакваше ръст от цели 3,7 на сто. Сега това е просто спомен. Кредиторите сега очакват икономиката да се свие с 4 на сто през тази година. Според икономисти това е разлика от 13 млрд. евро. А през 2016 г. ще са почти 10 млрд. евро – заради политиката на кабинета на Ципрас.

Да вземем за пример борсата. Пазарната капитализация на атинската борса възлизаше през декември на 64 млрд. евро. В края на юни от нея бе унищожена една четвърт. Тогава правителството взе решение за преустановяване на търговията. През април  2014 г. на дълговите пазари Гърция успя да пласира петгодишни облигации с лихва от 4,95%. Тогава имаше надежда за страната, преди всичко от страна на чуждестранните инвеститори. Сега обаче правителството де факто е отрязано от капиталовия пазар, а подобряване не се вижда на хоризонта. 

Развитието на ситуацията в Гърция можете да следите тук