Парламентарните избори в Москва - в сянката на масовите протести от 2011 г.

Руските избиратели вече се насочиха към урните днес за първите парламентарни избори, след като спорният вот през 2011 г. предизвиква най-големите протести в управлението на президента Владимир Путин, продължаващо над 15 години, коментира Bloomberg.

Очаква се партията „Единна Русия“, която подкрепя Путин, да излезе от изборите в страната със сериозно мнозинство, а междувременно представителите на изборната комисия се опитват да избегнат безредиците, предизвиквани от широко разпространените твърдения за манипулиран вот преди пет години. Форматът на изборите е променен, като 225 руски народни представители ще бъдат избрани по партийните списъци и още толкова като представители на едномандатните окръзи. Новите регулации обаче ограничават достъпа на местни наблюдатели до вота.

„Осигуряваме равни условия за отворена и лоялна конкуренция между всички участници“, каза Путин в телевизионно изявление, излъчено в цялата страна преди дни. „Убеден съм, че всички искаме достойни, компетентни, енергични и честни хора в държавната Дума“.

Очаква си 63-годишният Путин да се кандидатира отново за президент на изборите през март 2018 г. Обвиненията в манипулирани избори през 2011 г. доведоха до огромни протести, които продължиха до завръщането му обратно в Кремъл през 2012 г. Властите реагираха с нови закони за потискане на опозиционното движение, включително хвърляйки активисти в затвора. Популярността на Путин удари рекордни нива след патриотична вълна в резултат на анексирането на Крим през 2014 г., макар че международните санкции след това помогнаха за потъването на икономиката в рецесия. Въпреки това Кремъл все пак се опитва да предотврати повторни обвинения в измама покрай днешните избори, които може да предизвикат нова вълна от протести срещу Путин.

Първите данни от изборите трябва да излязат в 21:00 ч. московско време, като се очаква най-официалните резултати да станат ясни в понеделник сутрин. Последните социологически проучвания показват, че подкрепата за Обединена Русия се е понижила до 40% от 60% преди 18 месеца, след като руснаците навлязоха в най-дългата рецесия от две десетилетия, провокирана от срива на цените на петрола. Партията спечели около 50% от вота през 2011 г. и 238 места в парламента.

По-рано тази година Путин избра дългогодишния защитник на човешките права – Ела Памфилова, за да ръководи изборния процес, а Русия е поканила и около 500 наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Той обаче заздрави и ограниченията върху работата на местните наблюдатели върху вота и създаде парламентарна сила от 340 хил. войници в нова Национална Гвардия, като сред задачите им е да потискат масовите демонстрации.

Голос – независима група за наблюдение на руския вот, е трябвало да намали присъствието си спрямо 2011 г. до 3000-4000 наблюдатели заради новите ограничения, заяви председателят ѝ Григорий Мелконянц. Макар че преброяването на гласовете ще бъде сравнително чисто в градове като Москва и Санкт Петербург, където се случиха най-големите протести през 2011 г., „всичко може да се случи“ в региони, където няма наблюдатели, допълва той.

Предварителен доклад на наблюдателната мисия на ОССЕ отбелязва „скромна“ кампания и жалби за „злоупотреба с административни източници“. Приветства се обаче новото лидерство на Централната избирателна комисия, опростената регистрация на партиите и фактът, че независимите кандидати имат право да се включват в изборите.

Въпреки това, предвид малкия брой опозиционни депутати, които вероятно ще бъдат избрани, Путин може да разчита да запази статуквото в парламента, където Единна Русия и три други лоялни партии – комунистическата, националистическата Либерално-демократическа партия и Справедлива Русия, в момента имат всички места в Думата.

„Кремъл се чувства доста спокоен“, казва Николай Петров, професор в Higher School of Economics в Москва. „Ще бъде доволен, ако всички тези четири партии запазят хватката си върху Думата“.