Може ли Русия да се раздели с долара?

Русия е водещ износител с търговски излишък от 115 млрд. долара миналата година. Металите ѝ, зърното, петролът и газта се ползват навсякъде по света и остават изключително търсени на запад, въпреки влошаващите се отношения между Москва и много западни столици.

Нарасналата търговия с Китай и други азиатски партньори през последните години помогна да се намали цялостния принос на долара към валутните сетълменти в Русия, но зелената валута все пак е формирала 68% от входящите сетълменти миналата година.

„Подкрепям посоката към повече плащания в национална валута, със сигурност“, заяви гуверньорът на Руската централна банка Елвира Набиулина. „То трябва да продължи според икономическата целесъобразност и да се вземат предвид интересите на нашите износни компании. Въпреки това посоката е обещаваща“.

От 68% от общия външен дълг на Русия през декември 2015 г. до 53% през март тази година стремежът страната да „отвърже“ задълженията си от долара има скромен успех.

Макар че Руската централна банка свие доларовата си дългова експозиция, това е по-скоро изключение. Правителството е успяло да свали експозицията си до само 31% спрямо три четвърти през 2011 г.

По-важното е, че руските банки и компании – които вероятно ще бъдат ударени от нови санкции – успяват да превърнат част от дълга си в рубли от долари.

Експозицията обаче все още е над 55% в корпоративния сектор.

На съвместно военно учение във Владивосток миналия месец Путин и китайският лидер Си Дзинпин обещаха заедно да се борят срещу американските политики, включително санкциите срещу Москва и митата срещу Пекин.

Превръщането на тези обещания в реални ползи ще бъде от съществено значение за усилията на Москва да се раздели с долара. През последните години засилената търговия с Китай компенсира по-слабата търговия с ЕС, а Путин и Си Дзинпин казват, че искат да увеличат употребата на руската и китайската валути в трансграничната търговия.

Турция също каза, че е отворена за търговия в местни валути с Русия. Но търговията с Анкара е много по-малко важна, отколкото тази с водещите западни партньори, а механиката на плащане за стоки в лири и рубли тепърва ще се разработва. Предвид собствените финансови проблеми на Турция страната има по-малко пространство и склонност да бъде щедра, отколкото Москва може би се надява.

„Раздялата с долара е възможна до известна степен, но въпросът е не дали искате да останете на територията на долара, а накъде ще тръгнете след това. Евро? Юан? Биткойн? Какъв е моделът на тази следваща система?“, пита Константин Коришченко, бивш заместник-председател на Руската централна банка.

„Няма едно единственото решение, може да има няколко отговора“, допълва той, подчертавайки, че все си има цена.

Въпреки обещанията и програмите Русия да намали зависимостта си от въглеводороди, производството на петрол и газ остава гръбнакът на икономиката на страната, формирайки около 50% от федералния бюджет.

Макар че газът обикновено се продава на европейските страни с дългосрочни договори, които могат да бъдат в евро, глобалната петролна търговия е доларов пазар, а основните трейдъри едва ли биха приели валутните рискове при покупка и продажба в други валути.

Китай, който увеличи покупките си на руски петрол и газ, може да бъде отворен този внос да не е в долари – но едва ли други страни биха последвали примера.

„Може да кажете: добре, нека се откажем от долара и да търгуваме петрола в евро“, казва Коришченко. „Либия се опита и се провали. Ирак се провали. Ролята на долара на петролния пазар няма да се промени бързо“.