Рано е да отписваме Лукашенко

В опита си да върне ситуацията в Беларус под контрол президентът Александър Лукашенко претърпя пълен провал през тази седмица. Той заплаши с възможността за сериозна безработица и политически хаос, ако бъде свален. Ако опозицията дойде на власт, страната ще се разпадне, каза Лукашенко. Но работниците на минска фабрика за оръжия отвърнаха на заплахите му с шумно освиркване и викове „Махай се“ (“Уходи!”).

По този начин те се противопоставиха на тезата ми и илюзията, в която вероятно вярва самият Лукашенко - че обикновените хора застават зад президента, който управлява повече от четвърт век и че само младежите се бунтуват срещу автократа. Резултатите от изборите - уж 80 процента в полза на за Лукашенко - са фарс и не бяха признати от   Европейския съюз, както вече обяви и топ дипломатът на ЕС Жозеп Борел.

 Въпреки това е твърде рано да отпишем напълно Лукашенко, да обявим победата на демокрацията в Беларус и да изпаднем в еуфория. Би било погрешно да се започнат преговори само с опозицията за възстановяване на страната. 

Защото това би било фатално неразбиране на баланса на силите в региона, което може да доведе до резултати, подобни на тези в Украйна. Действащият президент все още има зад себе си органите за сигурност. Ако ситуацията се влоши, не може да се изключва възможността за  кръвопролития. 

 Да не забравяме и друго: руският президент Владимир Путин бе един от малкото, поздравили Лукашенко за победата му на изборите. Но той също така му обеща всякакъв вид помощ по въпросите на сигурността. Въпреки това поне засега нашествие на руски войски в Минск - за разлика от Крим или района на Донбас - понастоящем в Москва не е на дневен ред.

Но вероятно шефът на Кремъл ще реагира много чувствително, ако ЕС открито участва във вътрешния конфликт в Беларус или дори заплаши някоя от страните в конфликта. Беларус и Русия формално са съюзнически държави и имат договор за колективна сигурност.

Москва има съществени проблеми по отношение на сигурността на най-близкия си съсед. Затова на дневен ред са може би трудни преговори за мирно предаване на властта, в които активно следва да участва и Русия.

Това, разбира се, не означава, че Москва трябва да избере следващия президент в Беларус. Това решение не трябва да се взима нито в Москва, нито в Брюксел, а само и единствено в Беларус. Но едно споразумение за гаранции за всички страни е необходимо, за да се справи страната с предстоящите катаклизми, без да се провокира поредното счупване на европейската архитектура на сигурността.