Отливът на капитали от Турция продължава. През 2015 г. инвеститорите изтеглиха 7,6 милиарда долара, като само през миналия месец отливът възлиза на 1,4 милиарда долара, изчислява Bloomberg.
Очаква се отливът на капитали да продължи, а лирата да отслабне още повече, прогнозират анализаторите от Capital Economics и SEB. Турската валута е напът да отбележи най-големия си годишен спад от 2008 г.
В началото на ноември се проведоха парламентарни избори, на които партията на президента Реджеп Ердоган си върна мнозинството в парламента, след като го изгуби след вота през юни.
Първоначало развитията доведоха до подем при турските активи, тъй като парламентарното мнозинство предполагаше известна политическа стабилност. До продължителни спадове обаче се стигна, след като войната в Сирия и санкциите от страна на Русия застрашиха турската икономика на стойност 720 милиарда долара.
Страната е с най-голям дефицит по текущата сметка като дял от БВП сред държавите в Г-20. Освен това нарастват опасенията, че след победата на партията на Ердоган властите в Анкара ще увеличат натиска над централната банка да намали лихвените проценти.
„Пазарите наистина приветстваха резултатa от последните избори, но смятам, че бяха прекалено оптимистични“, казва Уилям Джаксън, главен икономист за развиващите се пазари в Capital Economics в Лондон. Високият външен дълг прави Турция уязвима при колебания в нагласите на инвеститорите, когато САЩ вдигнат лихвените проценти. Това от своя страна би натежало на курса на лирата и на държавните облигации.
Доходността по 10-годишните ценни книжа се повиши с 3 базисни пункта до 10,31% към 10:20 часа българско време. Така ръстът за изминалия месец става 46 базисни пункта – най-голямото повишение сред 24-те развиващи се икономики. Курсът на лирата се повиши с 0,1% до 2,8891 лири за долар.
Пер Хамерлунд, главен стратег за развиващите се пазари в SEB в Стокхолм, прогнозира спад от 3,7% до 3 лири за долар до края на декември. Уилям Джаксън от Capital Economics очаква понижение от 11% до края на следващата година до 3,25 лири за долар. Това е по-лоша прогноза от средната в проучването на Bloomberg – 3,08 лири за долар.
Ключов въпрос за инвеститорите остава доколко свободна ще бъде централната банка, предвид склонността на Ердоган да настоява за евтино кредитиране, дори при висока инфлация и слаба лира. Пазарите освен това търсят доказателства, че правителството ще приеме политики за стимулиране на конкурентоспособността и на растежа.
„Инвеститорите не са убедени, че централната банка в Турция ще бъде независима в решенията си за паричната политика“, казва Хамарлунд.
Има и оптимисти, посочва Bloomberg. Credit Suisse Group миналата седмица посъветва инвеститорите да купуват турски активи, след като разпродаването понижи стойността им.
Сривът в цените на петрола тази година помогна на Турция да отчете излишък по текущата сметка през август и септември, което беше първата положителна стойност от 2004 г. Това ще помогне на Турция да свие дефицита за годината до 5% от БВП.
Все пак Турция е сред развиващите пазари с нарастващ дълг в частния сектор, нарастваща зависимост от външно финансиране и кредитен рейтинг в опасност, посочи агенция Fitch миналата седмица. Moody's аргументира поддържането на негативна перспектива за турската икономика с „голямата необходимост от външно финансиране и геополитическите рискове“.
13:23 | 12.09.22 г.
