fallback

Лош край на китайската мания за придобивания?

Китайските сделки напоследък напомнят за лошите резултати от японски и корейски придобивания преди десетилетия

12:55 | 31.01.16 г. 1

Китай се e вманиачил по шопинга. На 12 януари китайският строителен предприемач Dalian Wanda придоби контрол над холивудската филмова компания Legendary Entertainment за сумата от 3,5 млрд. долара. Само три дни по-късно гигантът за домакински електроуреди Haier придоби бизнеса с бяла техника на General Electric за 5,4 млрд. долара, коментира BloombergView.

Сделките са само капки в бликащия поток от харчове на Китай извън страната. Според проучване преките чужди инвестиции от Китай са достигнали 111 млрд. долара през 2015 г. – 10 пъти повече отколкото преди десетилетие.

За много китайски компании подобни придобивания изглежда имат смисъл. Насърчени от правителството и прилива на средства, те имат финансовите сили да купуват на световния пазар това, което в момента им липсва: технологии, пазарни дялове, марки и мениджърски умения. Защо да правиш нещата по трудния начин – чрез инвестиции в проучвания и развитие, разработване на брандове и изграждане на мрежи за продажба, когато може просто да напишеш чек?

Историята обаче ни показва, че това не е толкова лесно.

През 80-те години на миналия век японските гиганти, също залети от евтини пари, разграбиха чужди компании и трофейни активи – най-известният случай е центърът Рокфелер в Ню Йорк, но в много случаи сделките бяха твърде скъпи, недобре обмислени и ужасно управлявани. „Стратегическият рационал“, по думите на една консултантска фирма, „в най-добрия случай бе размит и гласеше нещо като "защото сме готини и защото можем'“.

През 90-те години корейските компании, които също опитаха да навлязат на световните пазари, научиха, че старата поговорка – получаваш това, за което си платиш, също е вярна. Погрешното навлизане на Samsung на глобалния пазар на компютри – чрез закупуване на затруднената AST Research, приключи с огромни загуби. LG успяха да се наложат само малко по-добре след придобиването на западащата американска компания Zenith, която все още оцелява, но така и не се превърна в средство за международно разширяване.

Сделката Haier-GE също носи някои неудобни прилики. След усилия, продължили почти две десетилетия, Haier все още се бори да постигне напредък на американския пазар. Сделката с GE веднага ще я превърне в основен играч, но цената бе висока. Haier плати около 2 млрд. долара повече, отколкото конкурентът ѝ Electrolux бе предложил в сделка, която се разпадна заради регулаторни опасения. С печалба за около 400 млн. долара (преди лихвите, данъците, обезценяването и амортизацията) и приходи от 5,9 млрд. долара през 2014 г. бизнесът на GE определено не е с висок марж. А чрез поддържането на операциите на GE като независим бизнес със собствено управление Haier може да загуби и част от потенциалните си синергии и икономии от сливането.

Трябва да си припомним и че подобни активи се продават целенасочено. Старомодният бизнес за домакински уреди не пасва на стратегията на GE за бъдещето. В този смисъл сделката на Haier напомня на покупката на подразделението за компютри на IBM през 2005 г. от страна на Lenovo. След някои първоначални проблеми при управлението на общия бизнес, Lenovo в крайна сметка успя и се превърна в производител номер 1 на компютри в света, но индустрията се оказа в упадък. Доставките на компютри са се свили с 8% през 2015 г.

Инвестициите на Wanda в Legendary, от друга страна, напомнят на закупуването на Columbia Pictures от Sony през 1989 г. Sony смяташе, че се нуждае от филмово студио, за да подобри развлекателните си предложения. Мениджърите му обаче, по-запознати с това как се прави телевизия, отколкото какво се излъчва по нея, платиха прекалено висока цена, а след това сложиха нескопосано управление начело на Columbia и в крайна сметка претърпяха загуби за милиарди долари. Разумно е да се замислим дали председателят на Wanda Уан Дзиенлин, който изгради богатството си, строейки жилищни кули и търговски центрове, а не правейки филми, не позволява на твърде голямо его и твърде много пари да се намесят на пътя на добрия бизнес.

Предишните поколения азиатски компании научиха добри уроци от своите грешки. Samsung и LG в крайна сметка развиха изключително уважавани брандове и глобалното влияние, което искаха, но само след като разработиха собствени звездни продукти. Китайските компании в крайна сметка също ще намерят верния път. Но може да изгубят няколко милиарда, докато го търсят.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 20:02 | 11.09.22 г.
fallback
Още от Азия виж още