САЩ при Джо Байдън са в необратим упадък и са загубили волята си за власт. Това по същество е възгледът на китайското правителство за Америка днес. Китайските дипломати вече не прикриват презрението си към американската „болест“. Съдейки по напрежението на украинската граница, руският президент Владимир Путин споделя тази гледна точка. И Пекин, и Москва виждат изтощението на Америка като шанс за уреждане на недовършени дела - в Южнокитайско море и на бивша съветска територия. Те обаче може да подценяват опасно способността на Америка да променя настроението си, пише Едуърд Люс за Financial Times.
Обществеността на САЩ се обърна срещу чуждите военни намеси, когато войната в Ирак започна да се обърква при Джордж Буш-младши. Тази нагласа се запази. 15 години по-късно е лесно да се предположи, че американският „не-интервенционизъм“ се е превърнал в утвърден мироглед на народа. Но историята на САЩ - и здравият разум - сочат, че климатът може бързо да премине от студен към горещ, когато се сблъска с нови факти. Помислете какво се случи след 11 септември. Сега си представете орди украинци, които бягат, докато руските танкове разбиват градовете им тази зима.
Америка е била фатално недоразбирана и преди. През 1950 г. Северна Корея разтълкува погрешно държавният секретар на САЩ Дийн Ачисън, който пропусна да спомене Южна Корея на картата на американския „отбранителен периметър“ в Азия. Последваха три години кървави битки на Корейския полуостров. Ейприл Гласпи, посланик на САЩ в Ирак през 1990 г., каза на Саддам Хюсеин, че Америка не взема страна в конфликтите между араби, докато на границата на Ирак с Кувейт се трупаха военни дивизии. В рамките на три месеца след окупацията на Кувейт САЩ изградиха армия от няколкостотин хиляди души в Саудитска Арабия.
През 1999 г. сръбският лидер Слободан Милошевич заложи, че единството на НАТО ще се разпадне след няколко дни въздушни удари срещу страната му. 78 дни по-късно той призна независимостта на Косово. Дори 11 септември беше лоша преценка. Документите, иззети от последното убежище на Осама бин Ладен, показват, че той е смятал, че терористичните атаки от 2001 г. ще предизвикат изтеглянето на Америка от мюсюлманския свят. Знаем какво се случи.
Поуката от историята не е, че Америка непременно реагира с мъдрост. Много войни на САЩ, особено в отговор на 11 септември, бяха саморазрушителни. Въпросът е, че Москва и Пекин лесно биха могли да вземат днешната американска апатичност за трайно оттегляне. Общественото мнение може да бъде непостоянно и склонно към емоционални колебания. Байдън със сигурност не търси битка - той се огъва, за да намери дипломатическо решение за Украйна с Путин. И все пак той е завършен политик. Ако гласоподавателите в САЩ се настоят ястребски, Байдън може да промени курса.
На Путин, конкретно, може да му бъде простено, че смята, че Америка се е превърнала в само привидна заплаха. Докато Русия трупа войски по границата с Украйна, Белия дом подготвя двудневна „среща на високо равнище на демокрациите“. Онлайн дискусията няма да промени фактите на терен - най-малкото у дома, където Байдън няма достатъчно гласове, за да осигури защита за американската демокрация. Подобни упражнения едва ли ще накарат световните автократи да се замислят.
Преди по-малко от шест месеца Байдън изтегли американските сили от Афганистан с такава бързина, че оборудване за милиарди долари беше изоставено. Това изглеждаше като ексцентричен начин да се покаже, че Америка се е върнала. Барак Обама наложи санкции на Русия, след като Путин анексира Крим през 2014 г. Путин плати цената и запази полуострова.
Защо този път Русия би очаквала различен отговор? Няма как да знаем, разбира се. Но си струва да се имат предвид някои факти. Въпреки всичките си задгранични грешки и вътрешна токсичност Америка има по-голяма армия и от Русия, и от Китай. Тя е водила повече войни от която и да е друга държава. Някои от тях все още се случват, макар и в скромен мащаб. В сравнение с други демокрации, САЩ имат военна култура. Американците уважават армията си повече от всяка друга институция.
САЩ също така са способни на безразсъдство. Както изтъкна писателят Робърт Кагън, Америка е „опасна държава“. Фактът, че е в относителен спад, само изостря тази й черта. Предизвиканите хегемони рядко гаснат тихо. Голяма част от днешния външнополитически дебат в САЩ се фокусира върху рисковете от погрешни преценки на червените линии на Китай или Русия. Но светът би бил по-спокоен, ако Китай и Русия от своя страна са загрижени за червените линии на Америка.
13:45 | 14.09.22 г.
