Залезът на Детройт го приближава до фалита

Населението на Детройт в момента е малко над 700 000 души, или с 30% под нивото от 90-те години на ХХ век, но градът все още трябва да обслужва територия, по-голяма от тази на Сан Франциско, Бостън и нюйоркския квартал Манхатън.

Макар че кметът на града Дейв Бинг, представител на Демократическата партия, и градският съвет предприеха действия за съкращаване на разходите и поставиха началото на някои реформи, за да предотвратят фалити, включително уволнения и понижаване на заплати и социални помощи, напредъкът може да не се окаже достатъчен за щатските длъжностни лица и законодателите в Мичиган.

По времето на бума след Втората Световна война Детройт бе петият по големина град в САЩ, докато днес е едва на 18-то място в тази класация.

Освен от рязък спад на населението той страда и от висока безработица, свързана със загубата на множество дребни компании, възбрани върху имоти и свиване на щатското финансиране. Това доведе до свиване на приходите, оставайки града в невъзможност да си позволи работна сила от над 10 000 души и повишаване на разходите за здравеопазване и пенсиониране, които вървят с тях и с оттеглящите се от пазара на труда.

Вследствие на това кредитните рейтинги на Детройт по дълговите му ценни книжа в обращение на стойност 8,2 млрд. долара се сринаха дълбоко в неинвестиционния статут.

Разходите за труд на града, включително тези за здравеопазване и изплащане на пенсиите, се свиват в абсолютен обем, но нарастват като дял в бюджета. Те трябва да намалеят до 968 млн. долара, или до около 49,5% от оперативния бюджет, през финансовата година, приключваща на 30 юни, при положение, че за предходната финансова година бяха 1,14 млрд. долара, или 45,5% от бюджета.

Признаците за западане са навсякъде – в нарастващото ниво на престъпност, в улиците без осветление и поредицата изоставени сгради. През миналата година тук е бил убит един на всеки 1 719 души, или 11 пъти по-тежко ниво на престъпност спрямо Ню Йорк. Безработицата е над 18% - над 2 пъти повече от средната за страната.

Един фалит обаче би представлявал истинска каша. Интересите на кредиторите вероятно ще се сблъскат с тези на профсъюзите, желаещи да запазят облагите за работниците, заяви Ерик Скорсоне, икономист в Университета на Мичиган, който пише по проблемите на градските фалити и на законодателството за извънредните финансови мениджъри в щата.

„Това ще изисква участниците – градският съвет, кметът, щатът – да бъдат на едно мнение. Ако подадете молба за защита от фалит при множество конфликти и разногласия, ще ви струва много по-скъпо“, твърди Скорсоне.