САЩ пред най-скъпите междинни избори за Конгрес

През миналата седмица в интернет се появяват десет рекламни клипа, които призовават избирателите в щата Северна Каролина да гласуват на изборите за Сената за кандидата Шон Хаг. Всъщност той трябва да се радва на клиповете, защото принадлежи към Либертарианската партия и по този начин не е нито демократ, нито републиканец. Шансовете му да влезе в Сената на САЩ следователно са незначителни.

От друга страна, той работи като момче за доставка на пица и няма финансови средства. А без пари не може да се напредне далеч в политиката на САЩ, пише в свой анализ The Wall Street Journal.

Но Хаг никак не е доволен от рекламите. Не самият той, а фондацията American Future Fund (AFF) е поръчала клиповете. Организацията традиционно подкрепя републиканските политици и в миналото бе финансирана от милиардерите Дейвид и Чарлз Кох, двама консервативни майстори на косвеното политическо влияние.

Хаг не е особено сериозен в рекламните клипове: хора в средата на двадесетте с провиснали якета или ризи в стила на Боб Марли крещят лозунги като „Повече трева, по-малко война“ и други подобни. Хаг всъщност наистина иска да легализира марихуаната в Северна Каролина. AFF обаче никога досега не се е изказвал по темата.

Доста бързо става ясно, че AFF не се бори за победа на Хаг, а по-скоро иска да отнеме няколко гласа от кандидата на демократите Кей Хейгън, тъй като надпреварата в Северна Каролина е изключително оспорвана. За републиканците в междинните избори на 4 ноември се открива огромна възможност – те могат да постигнат мнозинство в Сената. В Конгреса те и без това вече доминират и по всяка вероятност ще запазят мнозинството си. За президента Барак Обама от демократите оставащите две години на власт биха станали така изключително трудни.

Клиповете на Шон Хаг струват 225 000 долара, или 29 пъти повече от сумата, която самият Хаг е изразходвал засега за кампанията си. „Сега имам нова причина да мразя братята Кох и тъмните им пари", написа в Twitter кандидатът.

Историята на Хаг показва, че политическият пейзаж в САЩ е поляризиран както никога досега. Проучвания от Центъра за изследване Pew показват, че сред избирателите има крайно нежелание да се откажат от моментните си политически предпочитания. Така независимите кандидати стават играчка в ръцете на демократите и републиканците.

А историята на Хаг показва също, че огромните суми пари, които могат да повлияят на изборите, все по-често се даряват анонимно. Откакто през 2010 г. се появи съдебно решение, компании и синдикатите могат да събират неограничена сума пари и по този начин чрез данъчно освободени „благотворителни“ организации могат да рекламират за или против политическите кандидати. За да правят това, те трябва да харчат най-малко 50 на сто от средствата си за благотворителни цели. Организациите са доста атрактивни, тъй като не са принудени да разкриват имената на своите дарители.

Това ново правилно вече се усеща: изборите за Конгреса през 2014 г. вероятно ще бъдат най-скъпите за всички времена. Независимият Center for Responsive Politics очаква общите разходи да са в размер на 3,7 млрд. долара.

Европейски компании също участват в битката за набиране на средства: американски лобистки групи с германски връзки са набрали 2,20 млн. долара за кампанията според новинарската агенция AFP. Иначе на чуждестранни физически лица и организации не е разрешено да даряват директно пари за кампанията. Дарители са BASF, T-Mobile US, Bayer и Siemens.

Американците гласуват днес за обновяване на целия състав на Камарата на представителите и 36 от 100-те места в Сената. Новият Конгрес ще сe събере за първи път през януари и ще работи с президента Барак Обама през последните две години от втория му, последен мандат.

През 2010 г., когато се произведоха последните избори за Конгрес, несъчетани с президентски избори (т. нар. междинни избори), избирателната активност бе 45% от 211-те млн. американци с право на глас. За сравнение, на президентските избори от 2012 г. избирателната активност бе 61,8% от 215 млн. избиратели.

Агрегаторът на изследвания FiveThirtyEight и New York Times оценяват шансовете на републиканците да спечелят мнозинство в Сената на над две трети. Оскъдните шансове на демократите се дължат на факта, че в момента президентът Обама е все по-непопулярен. Според Gallup едва 42 на сто от избирателите са доволни от работата на своя държавен глава.

Долната камара на Конгреса, Камарата на представителите, е съставена от 435 места, всяко от които представлява избирателен район от около 710 000 жители. В момента републиканците държат мнозинство от 233 конгресмени, демократите са 199, а три места са овакантени след оставки. Очаква се републиканците да запазят мнозинството си в долната камара и дори да го увеличат. Мандатът на конгресмените е две години.

Горната камара на Конгреса, Сенатът, е съставена от 53-ма сенатори демократи и двама независими, които ги подкрепят. Републиканците са в малцинство с 45 места. Всеки от 50-те щата е представен от двама сенатори, независимо от населението му, а  мандатът им е шест години. На всеки две години се подновяват една трета от местата, като тази година те са 36 заради оставки - 21 демократи и 15 републиканци.

Тъй като е почти сигурно, че Камарата на представителите ще запази републиканското си мнозинство, борбата за Конгреса се съсредоточава върху Сената, по-специално в някои щати, където проучванията на избирателните нагласи дават изключително близки резултати, като Канзас, Айова и Колорадо.

В други щати също се води ожесточена надпревара. Титулярните демократи са уязвими в Северна Каролина, Арканзас, Луизиана и Аляска. Републиканците пък се безпокоят, че може да загубят Кентъки и Джорджия.

В случай на смяна на властта в Сената републиканците са склонни да се държат инатливо. Много от най-важните проекти вече са се провалили заради доминирания от демократите Сенат, който е вторият законодателен орган след Камарата на представителите. Ако обаче Конгресът стане напълно доминиран от консерваторите, нещата вече ще са много по-различни, пише още WSJ.

Републиканците биха могли да се опитат да стопират новоизлюпената здравна реформа, която изглежда прекалено скъпа и която също им отнема свободата просто да не се осигуряват. Те ще се борят с всички средства за изпълнението на спорния тръбопровод Keystone XL, над чийто въздействие върху пазара на труда и околната среда се спори в продължение на месеци. А също така ще задават и тона по въпроса за граничния контрол и имиграционната политика.

Това не означава, че републиканците могат да отричат работата на демократите през следващите две години. Тъй като в самия край на законодателния процес седи подписът на президента, а той може да откаже да подпише новите закони.

Все пак AFF се погрижи за малко повече прозрачност по темата „дарения за изборите“. Представител на братята Дейвид и Чарлз Кох обяви пред Washington Post, че предприемачите не са дарявали пари на фонда от две години насам и нямат нищо общо с рекламната кампания на Хаг. Така кандидатът може и никога да не разбере кой рекламира за него против волята му.