По-малкото зло

В същото време обаче „правомощията на президента са огромни, но те не се неограничени“, ни припомня проф. Генов. „Не само конституционните рамки ги определят [правомощията], но около президента са членовете на администрацията, съветници в различни области, писачи на статии и прочие. Така че решенията на президента се определят от много фактори, не само изброените, но и много други, но ние виждаме фасадата“.

Именно поради това според него принципна разлика между единия и другия кандидат, след като спечели изборите, по фундаменталните въпроси не могат да се очаква. А оттук и по позицията на САЩ в света.

Резултатите от изборите обаче са не по-малко важни за самото американско общество, в което ще настане допълнително поляризация, отчуждение и усещане за безсилие, и то вероятно независимо кой стане следващият президент. У голяма част от американците (а както се оказва и не само те, ако вземем простичкия пример с Brexit) вече десетилетия наред се натрупва усещането, че нищо не работи в тяхна полза, че са използвани от лидерите, а след това забравени.

Малко вероятно е резултатът от тези избори да намали значително поляризацията, смята и Робърт Филипс, доцент в Американския университет в България. „Ако имаме избори, при които единият кандидат спечели със значително мнозинство, което е малко вероятно, или имаме избори, при които някои от избирателите, привърженици на едната партия, пренасочат вота си, можем да видим известно облекчаване на тази поляризация“, казва той пред Investor.bg.

Една от ползите от тези избори е, че опасенията на много нископлатени работници в САЩ бяха изразени и от двете партии. „Тези нископлатени работници са разтревожени за икономиката, за нарастващото неравенство в доходите и за неравномерно разпределените негативни ефекти на свободната търговия“, допълва той. Кампанията може и да беше разочароваща, но въвеждането на тези опасения на политическата сцена е позитивна стъпка.

Това е малко по-оптимистичното мнение. По-песимистично настроеният Ерик Холзи смята, че който и да спечели, отчуждението и чувството на неудовлетвореност ще продължат да се натрупват. „Причината отчасти е, че нашата политика явно няма да се промени значително и отчасти, защото тези усещания на отчуждение и неудовлетвореност се подхранват от медийни организации. А това няма да се промени скоро“.

Дали обаче натрупваното недоволство и поляризация няма да доведе до още една промяна? Тази година предварителните социологически проучвания сочат, че подкрепата за либертарианеца Гари Джонсън е около 4-5%, а за Джил Щайн от Зелената партия – около 2%. Дали това не означава, че за американците днес позициите на двете водещи партии не се припокриват с личните им и те търсят нови варианти? Или дори, че е време САЩ да излезе извън двупартийната система на управление?

Според Филипс голяма част от подкрепата за третите партии ще изчезне в деня на изборите. „Повечето американци разбират, че гласът им за някоя по-малка партия може всъщност да подкрепи кандидат, когото те наистина не харесват. Затова те вероятно ще се завърнат, гласувайки за някоя от двете основни партии“.

Трети партии периодически се появяват на политическата сцена в САЩ, но вероятността да изтласкат от нея някоя от основните е минимална, допълва и проф. Генов. „Третите партии обаче не са безполезни, понякога те лансират нови решения на политически въпроси, с които основните партии не се справят“, допълва той.

Остава да разберем какъв ще бъде изходът от тези избори. Всъщност той отчасти е добре познат – защото започнеш ли да хвърляш кал в политиката, трудно е да излезеш чист. Точно това се случи през по-голямата част от тази кампания. А резултатът ще се усети от всички американци...

Всичко за изборите в САЩ следете тук