Американците обичат държавните програми, но мразят данъците. През последните 40 години републиканците се справяха с тези противоречиви предпочитания чрез магическо мислене (убеждението, че даден предмет, определено действие или точни думи могат да предизвикат неочаквани или извънредно големи желани ефекти – бел. ред.). Те намалиха данъците, но не и разходите, междувременно повишавайки дефицитите – точно това, което консерваторите обещават да не правят, коментира редакторският екип на Financial Times.
Доналд Тръмп не прави изключение. Той обещава да намали корпоративния данък от 35% на 15% заедно с еднократна по-ниска данъчна ставка, за да накара американските компании да репатрират печалба за над 2 трлн. долара, държана в чужбина. Данъчната ставка за заможните физически лица също ще бъде намалена от почти 40% до 33%.
Това, което президентът представи, не е данъчен план, а по-скоро груби принципи, около които администрацията да води преговорите си с Конгреса. Дори и така изумително е, че Тръмп не предлага съществени затваряния на задните вратички, камо ли намаляване на данъците, за да намери начин да компенсира средствата от предложенията си. В резултат на това оценки на Tax Policy Center сочат, че планът ще струва на правителството 2,4 трлн. долара през следващото десетилетие. Това е политически неприемливо за републиканците, които обещаха да подкрепят единствено данъчни реформи без влияние върху приходите.
Администрацията казва, че намаляването на данъците ще доведе до икономически растеж, компенсирайки спада на приходите. Макар че пониженията временно ще стимулират търсенето, доказателствата от последните 20 години, че намаляването на данъците устойчиво подкрепя растежа, са малко. Данъчните намаления през 2001 и 2003 г. по времето на Джордж Буш не засилиха растежа. Нито пък подобни инициативи от страна на Обама. Но пък през 1990 г., когато президентът Джордж Буш Старши повиши данъците, БВП отчете ръст в продължение на пет години. Президентството на Бил Клинтън се характеризираше с по-високи данъци и по-силен растеж.
От една страна намаляване на данъците без орязване на бюджета винаги създава дефицити. Така предположенията на Тръмп напомнят „Рейгъномиката“, но на стероиди. Рейгън дойде на власт с обещание за малко правителство и ниски данъци. Той наложи и данъчни понижения, и данъчна реформа, затваряйки много задни вратички. Но в същото време похарчи толкова много, че дефицитът като процент от БВП се удвои през първия му мандат. Той запълни част от дефицита с по-високи данъци върху бизнеса, заплатите и енергията. Тръмп отново ще увеличи дефицита и то в момент, в който бремето на публичния дълг е много по-високо. А това ще създаде предпоставки за конфликт с Федералния резерв, който вероятно ще отговори на неудържимия дефицит с повишаване на лихвените проценти.
Образът на американската икономика, стенеща под тежкото данъчно бреме, в никакъв случай не е точен. Американските данъци са ниски по исторически стандарти, а и в сравнение с други богати страни. Всички нива в държавата – федерално, щатско и местно, събират около 26% от националното производство чрез данъци. В процъфтяваща Германия числото достига дори 37%.
Ако растежът не се подобри преди изборите през 2018 г., републиканците рискуват да изгубят контрол над Конгреса. В идеалния случай намаляването на корпоративните данъци ще доведе до по-високи капиталови инвестиции и ще предизвика разширяване. Добре таргетираните намаления на данъците може наистина да доведат до подобен ефект. Широките намаления на водещата ставка обаче често не постига това.
През 50-те години най-високата пределна данъчна ставка за физическите лица е 90%, а корпоративната – над 50%. Днес и в двата случая тя е около 35%. Много физически и юридически лица се възползват от задни вратички, за да плащат много по-малко. И все пак както реалният БВП, така и реалният БВП на глава на населението са нараснали два пъти по-бързо през 50-те отколкото през първото десетилетие на 21 век. Както посочва Уорън Бъфет, хората инвестират, когато смятат, че могат да изкарат пари, не заради данъчните ставки.
Еднократно намаление на данъка върху репатрирането на средства от чужбина може да върне голяма част от кеша извън страната обратно в САЩ. Въпреки това при последната инициатива през 2004 г. голяма част от върнатите пари отидоха за обратно изкупуване на акции, а не за инвестиции. Ако това се случи отново, това може да засили пазарите, но не и реалната икономика. Ако наистина бъде позволено намаляване на този данък, компаниите трябва да бъдат принудени да покажат, че използват значителна част от средствата си за капиталови инвестиции.
Републиканците обещаха по време на президентската кампания от 2016 г., че ще намалят данъците и ще ограничат дефицита. Но първият им опит за данъчна реформа чрез отмяна на част от Obamacare (реално понижаване на данъците, маскирано като здравна реформа) не успя. Сега президентът предлага да надуе дефицита по непродуктивен начин. И никаква магия не може да промени факта, че бюджетът на Тръмп в крайна сметка не излиза.


"Тренд": 32% от българите смятат, че AI ще донесе повече рискове, отколкото ползи
Русия може да засили ударите в Черно море, България има ограничени възможности за защита
Турция оскъпи Босфора пет пъти, България губи милиони
България има шанс да стане част от новата индустрия на Европа до 2035 г.
ИПБ: 54 човешки живота по-късно - МРРБ блокира пътната поддръжка
Роботите в складовете вече не са лукс, а необходимост заради липсата на кадри
Безпрецедентно решение на ООН за геноцида в Мианмар ще има глобални последици
Вдигане на лихвите от Фед с 0,5 процентни пункта би било безразсъдно
Великобритания и ЕС затоплят отношенията си с три ключови споразумения
Amazon губи ролята си на лидер в корпоративната климатична политика
Испания вече прави двойно повече коли от Франция
Ford отбеляза първата си победа със специален Mustang GTD
Стачка спря производството на Audi и BMW в Германия
Старото Ferrari на Джеръми Кларксън записа рекорд на търг
Този шофьорски навик съсипва двигателя
Любимото коледно лакомство издава какви сте
Как Иран и Русия могат да заобиколят блокадата на Тръмп през Армения?
20-годишна забрана за ново строителство на Санторини и Миконос
Флорънс Пю отрече да си е правила пластична операция