Време е да погледнем отново към недостатъците на финансовата система

Но тъй като много клирингови къщи вече са свръхсистемни, властите трябва да обмислят такова решение само ако най-накрая се научат да оздравяват затруднен контрагент без помощ от данъкоплатците. Това е болезнена част от крайно необходимата реформа.

Трето и най-важно, сега наистина трябва да се обърне внимание на призрака на прекомерното несъответствие между ливъриджа и ликвидността сред някои видове фондове и други инвестиционни инструменти.

Историческата крехкост на банките се възпроизвежда извън индустрията и то без ограничения или гаранции. Най-общо казано, това беше предвидено: бе очевидно, че новите регулации на банките след финансовата криза от 2008-2009 г. ще насочи активността в друга посока.

Имаше планове да се разработят политики за такова банкиране в сянка, за разлика от традиционната дейност на капиталовите пазари, която не представлява заплаха за устойчивото предоставяне на насъщни кредитни, застрахователни и платежни услуги. Но плановете забуксуваха и когато етикетът „сенчесто банкиране” бе заместен  с много по-позитивно звучащото „пазарни финанси“, въпросът всъщност бе заметен.

Миналия октомври Съветът за системен риск, група от бивши висши централни банкери и регулатори, учени и други, публикува предложения за реформи за осигуряване на стабилна финансова система. Сривът на пазара през 2008 г., предизвикан от драматичния колапс на инвестиционната банка Lehman Brothers, развълнува обществеността, подхранвайки исканията за реформа. Но неслучилият се крах през март 2020 г. заобиколи повечето хора.

Водени от бъдещия министър на финансите на САЩ Джанет Йелън, властите, включително законодателните, трябва да ускорят работата си. Системата е по-малко устойчива, отколкото се твърди, и мнозина го знаят. Законодателите трябва да използват предстоящите изслушвания относно надзора и от двете страни на Атлантическия океан, за да изискват сегашните и бъдещите длъжностни лица и регулатори да се ангажират със справянето с тези опасни недостатъци във финансовата система.

Така че, демократичните лидери трябва да направят това, което само те могат: да влеят обществена енергия. По-прозаично, нужно е да настояваме за съществен напредък, който да бъде отчетен на следващата среща на Г-20. А централните банкери, пазарните регулатори и макронадзорът да действат решително, независимо дали електоралната сила е с тях. Замалко разминалия се финансов срив е особен вид благословия - не трябва да я пропиляваме.