Време е да погледнем отново към недостатъците на финансовата система

Западът не може да си позволи нова финансова криза. Това би било катастрофа във всякакъв смисъл във вътрешен план и геополитически подарък за стратегическите конкуренти (Китай и други), пише за Financial Times Пол Такър, председател на Съвета за системен риск.

През миналите март и април структурата на нашата финансова система беше разтегната до откат. Изглежда само намесата на централните банки в северната част на Атлантическия океан предотврати бедствие, предизвикано от потенциалното възприемане на пандемията от пазарите твърде насериозно.

Човек може само да спекулира с гигантския мащаб на покупките на облигации от централните банки и техните неясни обяснения, но проблемите в паричната политика не трябва да отклоняват вниманието от необходимостта системата да бъде по-устойчива в бъдеще.

Мнозина описват пазара на американски държавни ценни книжа (ДЦК) като най-ликвидния капиталов пазар в света. По-точно би било да се каже, че за да може мястото на долара като водеща световна резервна валута да бъде сигурно, тази търговия трябва да остане достатъчна ликвидна при всякакви ситуации. Същото важи и за пазарите на държавни облигации от европейската страна на Атлантическия океан.

Три неща са необходими за справяне с тази част от недовършената и/или пренебрегвана работа по отношение запазването на стабилността. Първо, централните банки трябва да разгледат отново плановете, разработени преди десетилетие, относно действието им като повелители на пазара от последна инстанция - купувайки и продавайки ценни книжа, обект на застрахователна премия - когато ликвидността пресъхне.

Не е нужно да се изкупи целият пазар, за да се подкрепи неговата ликвидност, както демонстрира Марио Драги през 2012 г., когато заяви, че Европейската централна банка ще направи „каквото и да е необходимо“, за да предотврати срив на пазарите на държавен дълг. Действието на централните банки не е същото като използването на количествено облекчаване за стимулиране на разходите в икономиката или закупуването на облигации, за да се държат ниски разходите за обслужване на дълга. Става въпрос за възстановяване на ликвидността, като се действа като резервен купувач и продавач, без да се таргетира определена цена.

Второ, структурата и дизайнът на основните пазари на държавни облигации се нуждаят от ремонт, може би дори основен, за да се справят с днешните извънредни изблици на активност у продавачите. Може би, както предлага икономистът от Станфорд Даръл Дъфи, всички транзакции с държавни облигации трябва да бъдат обработвани чрез централни клирингови къщи.