Ще загърбят ли европейците банковите депозити, за да прегърнат търговията с акции?

Томс Крайкбeргс работи на Wall Street, преди да се завърне в родната си Латвия, където пише научна фантастика и се занимава с почти толкова фантастично начинание: опитва се да накара повече свои съграждани да инвестират на борсата, пише Bloomberg.

Крайкбергс, който има около 230 хил. абонати на канала си за инвестиционни съвети в YouTube, предлага и курсове.

„В Латвия един човек всъщност може да повлияе на обществените нагласи към инвестирането“, казва 40-годишният Крайкбергс, бивш банкер в UBS Group и Scotiabank.

Във време, когато много хора по света залагат на акции с едно докосване на смартфона, европейците инвестират по-малко от 10% от финансовите си активи в директно държани акции, показва актуално проучване на домакинствата в Европейския съюз (ЕС). Данните показват, че делът на акциите е по-нисък, отколкото в САЩ, където директно държаните акции представляват около една четвърт от финансовите активи на домакинствата и организациите с нестопанска цел.

Надеждите на ЕС са свързани с това местните спестители, които пазят 11 трлн. евро в банкови сметки, най-накрая ще развият страст към фондовите и облигационните пазари и ще вливат пари в бизнеса в целия регион, захранвайки както европейския икономически растеж, така и собствения си просперитет.

Европа насърчава нови спестовни и инвестиционни сметки, които биха позволили на физическите лица да купуват акции, облигации и фондове за едва 10 евро на месец. В идеалния случай те биха се радвали на някакъв вид специално данъчно третиране. Те биха могли да имитират аспекти на необлагаемите индивидуални спестовни сметки NISA в Япония, които доведоха до рекордно участие на трейдърите на дребно в островната страна, както и самостоятелно инвестираните лични пенсии във Великобритания, а и т.нар. 401(k) сметки в САЩ, които предлагат доброволен пенсионен план, обвързан с трудовото възнаграждение, като натрупаните средства се инвестират на борсата.

Единадесет държави в Европа вече имат такива сметки, а още седем, включително Франция, Португалия и Испания, планират да стартират такава програма в рамките на инициативата. В идеалния случай 70% от инвестициите биха отишли в европейски активи, така че сметките да подобрят икономическите перспективи на региона.

„Дългосрочно усилие е да се промени начинът, по който Европа финансира икономиката си и начинът, по който европейците се отнасят към спестяванията и инвестициите“, казва еврокомисарят по финансовите услуги Мария Луис Албакърки, натоварена с изпълнението на плана.

ЕС също така предложи да се предоставят по-големи правомощия на Европейския орган за ценните книжа и пазарите (ESMA). До 2027 или 2028 г. той ще контролира голяма част от европейските капиталови пазари, което ще ги направи по-ефективни и потенциално ще увеличи доверието сред инвеститорите.

Но за всяка крачка напред се прави и по една крачка назад. Миналата година Нидерландия предложи данък върху инвестициите, който ще изисква 36% от печалбата от акции, облигации и криптовалути, дори ако всички пари останат инвестирани. След широка негативна реакция правителството заяви, че ще смекчи предложението.

Миналата година Латвия увеличи данъка върху печалбата от инвестиции и други активи на 25,5% от 20%. Румъния повиши данъците върху дивидентите на 16% от 10% през януари.

Жак дьо Ларозиер, бивш управител на Френската централна банка, на когото се приписва идеята за единен европейски надзорен орган след финансовата криза през 2008 г., казва, че истинската пречка пред инвестициите са ниските лихвени проценти в ЕС, които насочват капитала другаде.

„Казваме, че искаме да имаме единен пазар“, посочва Дьо Ларозиер, които работи като съветник на най-голямата френска банка BNP Paribas. „Казваме го постоянно. Писна ми от това. Всички го казват, но докато едната ръка го казва, другата организира износа на капитал извън региона“, добавя той.

Латвия би могла да се възползва в по-голяма степен от повечето други страни от инициативата на ЕС. Страната има население от едва 1,9 млн. души, а брутният ѝ вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е 71% от средния за ЕС. Разположена на бреговете на Балтийско море, страната граничи с Русия на изток. Градовете ѝ се отличават със смесица от сиви жилищни блокове от средата на века, наред със зашеметяваща архитектура в стил ар нуво. Латвия се пребори за независимост от Съветския съюз през 1990 г. Оттогава страната страда от финансови кризи.

В столицата Рига, град с почти 600 хил. жители, Андрис Тауринш си спомня как родителите му „губят всичко“ многократно през детството му, тъй като са били свидетели на банкови сривове и валутна криза след отделянето на страната от Русия.

„Проблемът е в психологията, хората не вярват“, коментира Тауринш, който работи като адвокат. Той е завършил и онлайн курс по инвестиране с ютубъра Крайкбергс. А в собственото си портфолио е съставил нещо като приблизителен индекс на латвийските акции, в които да се инвестира.