Италия ли е следващата след Франция?

След Франция дали наред е Италия? Goldman Sachs сигнализира за рискове при облигациите на фона на нарастващия дефицит на Рим, пише CNBC.

Сътресенията около френския дълг насочиха вниманието към фискалния натиск в Европа през последните седмици. Инвеститорите бързо се пренасочват към Италия заради спорните нови планове на правителството за разходите, отбелязва медията.

Италианското правителство ще представи бюджет, който включва наскоро одобрени средства за отбрана и енергетика. Според анализаторите от Goldman Sachs, тези разходи ще увеличат дефицита на страната през следващите две години и ще доведат до това съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт (БВП) на Италия да стане най-високото в Европа.

Филипо Тадей, старши икономист за Европа в Goldman, коментира, че промените могат да окажат допълнителен натиск върху италианските държавни облигации преди парламентарните избори догодина.

На 2 октомври дясноцентристкото правителство на италианския премиер Джорджа Мелони одобри допълнителни заеми на стойност 28 млрд. евро за следващите две години, предназначени за разходи в секторите на отбраната и енергетиката. Макар и ревизирани в посока надолу, плановете за разходи повишават целевото ниво на дефицита на Италия за 2027 г. до 3,4% от БВП, а за 2028 г. – до 3,2%. Тези стойности са по-високи от прогнозите, направени по-рано през април (съответно, 2,8% и 2,5%), и надхвърлят очакванията на Goldman.

Мерките, разпределени поравно между отбраната и енергетиката, като всяка от тях възлиза на около 0,3% от БВП годишно през 2027 г. и 2028 г., се въвеждат на фона на нарастващото безпокойство сред инвеститорите относно неконтролираното теглене на държавни заеми в цяла Европа.

Проблеми с френските облигации

През последните дни доходността по френските държавни облигации скочи до многогодишни върхове, тъй като задълбочаващата се дългова криза в страната засилва опасенията относно напрегнатото състояние на публичните финанси в Европа.

Доходността по референтните 10-годишни френски облигации спадна с 3 базисни пункта в петък до 4,85% на фона на по-ниските цени на петрола. Доходността по 10-годишните италиански облигации (BTP) отбеляза спад с 5 базисни пункта, като достигна 4,55%. Разликата в доходността между 10-годишните германски държавни облигации (Bunds) – еталон за дълга в еврозоната, и италианските държавни облигации възлиза на около 108 базисни пункта.

Тадей коментира, че премиите за фискален риск на Италия могат да нараснат преди следващите парламентарни избори в страната (които трябва да се проведат най-късно до 22 декември 2027 г.) вследствие на нарастващия бюджетен дефицит.

Оспорваните избори биха могли да оставят малко възможности за фискална консолидация, тъй като партиите както от десния, така и от левия спектър ще се стремят да привлекат партньори с подкрепа за увеличаването на разходите, за да съставят жизнеспособни коалиции, обяснява той.

„По-разхлабената фискална политика, по-строгите финансови условия и оспорваната предизборна надпревара ще влошат перспективите пред дълга след четири години на фискална консолидация“, отбелязва той в анализ, публикуван в четвъртък.

„Значителна изненада в посока нагоре“

В четвъртък италианските законодатели гласуваха за реформиране на изборния процес в страната, като преминават от хибриден модел към система с по-силно изразен пропорционален елемент. Дясноцентристката коалиция на Мелони твърди, че промяната ще доведе до по-стабилни правителства и ще предотврати хаотичните пазарлъци за съставяне на кабинет след изборите.

Опонентите от левицата обаче заявиха, че промените целят да помогнат на Мелони да се задържи на власт.

Администрацията на Мелони получи признание за намаляването на дефицита, който през 2025 г. достигна 3,1%. Пазарите на облигации реагираха положително на новопридобитата политическа стабилност в страната, като Мелони наскоро се превърна в италианския лидер с най-дълъг мандат след Втората световна война.

Увеличението на разходите е в съответствие с клаузата за дерогация на Европейския съюз (ЕС), която позволява на държавите членки временна бюджетна гъвкавост при инвестиции в отбраната и енергетиката, за да се справят със сътресенията, причинени от войната на Русия в Украйна и конфликта в Близкия изток.

Тадей посочва все пак, че новите цели за дефицита представляват „значителна изненада в посока нагоре“. „Установяваме, че по-високите бюджетни дефицити, наред с нарастващата доходност, вероятно ще насочат съотношението на дълга към БВП по възходяща траектория до 2028 г., след което то ще се стабилизира на ниво от около 137% – най-високото в Европа към онзи момент“, отбелязва анализаторът.

„По-високата доходност представлява ключово предизвикателство в настоящата обстановка и според нашите анализи трайното преминаване на доходността по 10-годишните облигации над 4% вероятно би довело до по-нататъшен ръст на съотношението на дълга към БВП на Италия“, добавя той.

„Трудни бюджетни решения“

Константин Вайт, портфолио мениджър в PIMCO, коментира, че неотдавнашният разпродажбен натиск на пазара на държавни облигации е насочил вниманието отново към държави със сравнително по-слаби фундаментални показатели.

Вайт отбелязва, че докато френските държавни облигации се държат масово от чуждестранни инвеститори, което ги прави по-уязвими към негативни новини, италианският държавен дълг, напротив, е предимно в ръцете на местни инвеститори, което обикновено служи като „стабилизиращ фактор“.

„Макар Италия да има по-висок дълг, тя се отличава с по-силно първично бюджетно салдо, сравнително благоприятна траектория, политическа стабилност и опит в предприемането на необходимите корекции“, казва Вайт.

В сравнение с Франция Италия като цяло изглежда в „сравнително по-добра позиция“ на този етап, добавя той, благодарение на „по-силните фундаментални показатели, по-ясната политическа конфигурация и доказаната способност за вземане на трудни бюджетни решения“.

Инвеститорите вече се насочват към възможностите, свързани с италианския дълг. Рейнот де Бок, ръководител на отдела за стратегии при европейските държавни ценни книжа в UBS Investment Bank, наскоро обяви, че е заел къса позиция в италиански държавни облигации. Той залага, че италианският дълг може да се окаже следващото слабо звено на пазара на европейски държавен дълг.

„Мисля, че Италия може би ще настигне другите и че хората ще започнат да се тревожат повече за нея предвид тези по-високи нива на доходност, въпреки множеството реформи, които бяха извършени там“, коментира той пред CNBC.