FROGS вместо PIIGS: Франция се превръща в новия проблем на Европа

Човек разбира, че се говори за европейска дългова криза, когато тя получи свое си съкращение. Този път не става дума за група страни в сериозни затруднения – прочутите PIIGS: Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания. Вместо това само Франция е отделена с абревиатурата FROGS, или French Oversized Government and Social Security (Раздути държавен апарат и социално осигуряване на Франция).

Така че дали това ще бъде кратък и мъчителен шок за правителството на Еманюел Макрон, подобен на този, който британците преживяха в некомпетентните ръце на Лиз Трус, или по-скоро болка от бавно затягане на колана? Засега изглежда, че ще е второто, пише редакторът на Bloomberg Лионел Лоран.

Рисковата премия по френските държавни облигации е на най-високото си ниво от повече от десетилетие, което отразява пазарните опасения както на местно, така и на глобално ниво. Политическата класа на страната е загубила контрол над публичните финанси, като бюджетният дефицит надхвърля 5%, а дългът достига почти 120% от брутния вътрешен продукт.

А международният контекст също не помага. В Америка и на други места инвеститорите са все по-малко склонни да оставят на затруднените правителства презумцията за невинност. И за разлика от САЩ, номиналният растеж на БВП във Франция се свива, а данъците и разходите са по-високи от тези в повечето други богати страни.

Нищо от това не е нещо ново, но опасенията от възхода на крайната десница и крайната левица в социологическите проучвания, наред с неспособността на Макрон да наложи икономическите си реформи, поставят Франция в центъра на срива на държавните облигации.

Президентските избори през следващата година, на които Марин льо Пен би могла да излезе като победител, трябваше да бъдат катализаторът за срив на пазарите. Но икономическите разходи за Европа, породени от грандиозната глупост на Доналд Тръмп в Ормузкия проток, както и безразсъдните разходи, свързани с бума на изкуствения интелект, накараха инвеститорите в дългови инструменти да станат предпазливи по отношение на всякакъв вид риск. Това хвана Париж неподготвен.

Членството в еврозоната е полезен буфер. Но предишните разговори за общо поемане на дълговете, при което по-пестеливите северни европейци като германците щяха да подкрепят съседите си, вече не са на дневен ред.

Междувременно испанският министър-председател Педро Санчес обяви предсрочни избори, което само засилва несигурността на един континент, пред който предстоят няколко големи национални гласувания през следващата година. Испанците може да се окажат с коалиционно правителство, съставено от консерватори и крайнодесни.

Така пространството за маневри на Франция да реши структурните си проблеми по свой собствен график вече я няма. Тя е сведена до улична борба с пазара на облигации, където капиталът е мобилен и в някои случаи готов да излезе френската икономика, която полага огромни усилия, без да постига напредък.

Овладяването на дълга би изисквало намирането на средства, равни на 5 процентни пункта от БВП, чрез намаляване на разходите и увеличаване на данъците, за което никой във Франция не е готов.

В същото време френските училища горят – най-крайното досега отражение на това, което се случва, когато десетилетия наред бива поддържан живот в разкош за пенсионерите, а не се инвестира в бъдещето. Несправедливостта между поколенията се превръща в определящ проблем в цяла Европа.

И все пак никой във френската политика не е склонен да въведе така необходимата доктрина на откровеност. Крайната левица иска да отмени държавния дълг и да обложи богатите с данъци, за да облекчи тежестта върху обикновените граждани, но това е чиста фантазия. В другата крайност, Льо Пен предложи конституционно „златно правило“ за ограничаване на разходите, но това е само прикритие за всичките ѝ собствени финансови раздавания. Политическият център в момента остава незабележим.

Нека уточним, Франция не е Гърция от 2010 г. Тя разполага с голяма и диверсифицирана икономика, добре капитализирани банки, първокласни университети и обещаващи стартъпи в областта на изкуствения интелект и отбраната. Но когато една страна попадне под прицела на пазара, е много трудно да се отърве от това. Британските държавни облигации така и не се възстановиха напълно от провала на Трус, когато тя се опита да пусне поредица от необезпечени данъчни облекчения.

Сигнал за действие от Париж може да донесе временно облекчение. Правителството би могло да направи нов опит да осигури по-надежден бюджет. Френските финансови институции биха могли да подкрепят държавния дълг. Европейската централна банка би могла да даде обнадеждаващи сигнали за намеса.

Именно в последния случай нещата стават политически неудобни. Макар че много инвеститори все още предполагат, че кавалерията на ЕЦБ на пазара на облигации ще се притече на помощ, ако ситуацията стане трудна – както се случи по време на кризата с държавния дълг през миналото десетилетие – фрагментираният популистки пейзаж в Европа създава проблеми.

Подкрепата за цените на френските облигации може да помогне на центристите в страната да се противопоставят на крайната левица и крайната десница. Но всяко впечатление, че се спасява разточителна държава членка, може също така да предизвика популистка реакция в Германия и на други места.

В същото време, ако по-икономичните европейски партньори принудят Париж да се подчини на строги мерки за оздравяване на икономиката, кой ще бъде кандидатът за президент, който ще приложи това горчиво лекарство? Иронично погледнато, председателят на ЕЦБ Кристин Лагард може да има предимството да стои над политическите борби. Тя обаче заяви, че да се кандидатира „не би било добра идея“ – справедлив отговор, имайки предвид популярността на технократите в наши дни. 

Независимо дали смята, че би могла да поведе страната си през кризата, тя би могла поне да насърчи ЕЦБ да бъде по-дискретна по отношение на необходимостта от повишаване на лихвените проценти и свиване на баланса си. Това само помага на популистите.

Засега не сме на прага на повторение на кризата с PIIGS. Франция е „твърде голяма, за да бъде спасена“, както наскоро написа един икономист, отразявайки присъщите ѝ силни страни като икономика от най-високо ниво. Разходите по заемите на Обединеното кралство също изглеждат доста плашещи, без правителството да носи изцяло вината (засега).

Това не означава, че кризата FROGS в настоящия ѝ вид – продължително подкопаване на дълговата структура, която се мъчи да привлече каквато и да е подкрепа от избирателите – ще бъде „добра“. Тя ще бъде лоша за икономиката и за поколението деца, които гледат как училищата им горят. Възможността за грешки изчезва. Това е моментът за реално лидерство, а не за акроними.