Няма статистика какви потребителски кредити се отпускат, нито колко от тях са до три заплати

Държавата не разполага със статистически данни нито за броя, нито за размера на предоставяните в страната потребителски кредити. Това става ясно от отговор на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев, публикуван в сайта на парламента. Въпросът му е зададен от депутата от „Демократична България“ Мартин Димитров и засяга данните, използвани при изготвянето на режима за потребителските кредити до три минимални работни заплати в предложения от икономическото министерство Закон за потребителския кредит. 

Според чл. 22., ал. 6 на преминалия първо четене нов Закон за потребителския кредит, при общ размер на кредита до три минимални работни заплати общият разход по кредита не може да надвишава общия му размер за срока на издължаване на сумата. Ако обаче кредитът е за срок до един месец, общият разход не трябва да надвишава 20% от главницата, а при срок до три месеца – 30% от главницата.

От отговора на Пулев става ясно, че властите не са разполагали с конкретни данни при изготвянето на разпоредбите в закона, засягащи лихвата при краткосрочни кредити до три работни заплати, защото такава статистика няма нито за финансовите институции, регистрирани в БНБ, нито за тези, които не са обхванати от регистрационен режим по чл. 3а на Закона за кредитните институции.

„Поради липса на надеждни статистически данни относно броя и размера на потребителските кредити, предоставени от финансовите институции, са използвани публично достъпни данни за предлаганите от финансовите институции кредитни продукти и условията по тях, както и публикуваните от тях представителни примери на публично достъпните им интернет страници“, се посочва в отговора на Пулев.

Въз основа на тази информация се отбелязва, че краткосрочните кредити с малка стойност се погасяват по-често предсрочно и годишният процент на разходите по кредита невинаги дава достатъчно ясна представа за сумата, която потребителят ще трябва да плати накрая и може да се създаде впечатление за „несъразмерно високо оскъпяване спрямо действително дължимия от потребителя разход за конкретния период на ползване на кредита“, става ясно от отговора.

Като пример се дава информация от сайта на „Кредисимо“ за кредит от 300 евро за срок на погасяване от три месеца при годишен процент на разходите по кредита в размер на 50,42%, а общата сума, която потребителят следва да върне, е 321 евро, платима на три месечни вноски по 107 евро.

В отговора си Пулев засяга решението да се определи различна лихва за краткосрочните кредити, но не и решението те да бъдат ограничени точно до три минимални работни заплати.

По време на дискусиите на законопроекта на първо четене в комисията по икономическа политика стана ясно, че при предварителни обсъждания засегнати организации са предложили ограничение от седем минимални работни заплати, а не от три. В становището си за предложения закон от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране изтъкват именно седемте минимални работни заплати като ограничение, което според тях ще осигури достъп до прозрачни правила до по-голям кръг от кредитоискатели. Това би ги предпазило от разпокъсване на дълга между няколко кредитора или незаконни лихвари, като в същото време предпазва легалните кредитори да имат икономически интерес да покриват този сегмент.

Вместо това обаче от „Прогресивна България“ предлагат промяна между двете четения, според която за кредити до две минимални работни заплати общите разходи през първия месец да не надвишават 20% от отпуснатата сума, а след това таванът да нараства постепенно, докато достигне действащото ограничение от пет пъти размера на законната лихва.

Предстои разглеждането на законопроекта на второ четене, като промени между първо и второ четене са предложили представителите на всички парламентарни групи.