Законопроектът за бързите кредити беше приет на първо четене с критики от опозицията

Парламентът прие на първо четене новия Закон за потребителския кредит, внесен от Министерския съвет на 11 септември. Законопроектът беше подкрепен от 124 народни представители – единствено от парламентарната група на управляващата „Прогресивна България“. 64 от депутатите гласуваха „против“, а 11 се въздържаха. За предложения между първо и второ четене беше даден срок от 16 дни, съобщава агенция „Фокус“.

Проектът беше одобрен в ресорната комисия в парламента на 17 септември, като още тогава управляващите анонсираха, че ще направят промени между двете четения на закона, за да се „затворят вратичките“ за прилагане на нелоялни практики спрямо потребителите.

Законопроектът, изготвен от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, транспонира в българското законодателство европейска директива, но и други промени, които според управляващите целят допълнителна защита на потребителите и изсветляване на сектора.

Предвиждат се регистрация и контрол на всички кредитни посредници за предоставяне на потребителски кредит, затягат се изискванията към рекламите на бързи кредити и се ограничава възможността за теглене на кредит в малките часове. 

Предвижда се още годишният процент на разходите по кредита да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Изключение правят кредитите с размер до три минимални заплати, при които, ако договорът за кредит предвижда той да бъде погасен до един месец, лихвата може да бъде до 20% от главницата, а за срок от три месеца – до 30%. По-дългият срок изисква лихвата да не надвишава общия размер на кредита.

„Сега действащият закон не предоставя адекватна защита за тези, които търсят кредит или им предоставя такава само на хартия, което е по-лошо, защото създава илюзия за сигурност, а на практика ги пуска по пързалката на дълговото робство“, каза по време на дискусиите депутатът от „Прогресивна България“ Константин Проданов, цитиран от БНТ.

Опозицията обаче се обяви против законопроекта, като още преди гласуването му в пленарна зала бяха изтъкнати редица негови недостатъци, свързани с повишаването на лихвите по краткосрочните кредити за малки суми и с отпадането на предвиденото в чл. 33 от сега действащия закон – кредиторите в ситуация на просрочие да не могат да събират друго освен просрочената лихва.

Проданов защити различния режим за т.нар. малки кредити, защото според него за по-дребни суми фирмите не могат да спазват тавана на годишния процент на разходите (ГПР) и имат два варианта – спират да отпускат такъв тип кредити или започват да заобикалят тавана като налагат допълнителни такси. Той отбеляза, че новият режим въвежда ясен таван, който няма как да бъде заобиколен и включва всички разходи, които се начисляват извън годишния ГПР.

„Министерският съвет е внесъл някакъв брутален лобистки закон в полза на бързите кредити, който сега парламентарната група и комисиите ще оправят“, каза Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС, цитиран от БНТ. В лобизъм обвини управляващите и Цончо Ганев от „Възраждане“, според когото законопроектът касае над 1,5 млн. души „в най-окаяно и тежко състояние“.

Според Александър Иванов от ГЕРБ-СДС 85% от потребителските кредити са в размер до две минимални работни заплати. Изведнъж удобно в законопроекта вместо да бъдат две минимални работни заплати, те стават три и това за мен не е в интерес на гражданите, които използват бързи кредити, добави той, цитиран от БТА. По думите му балансът между бизнеса и гражданите с предложения законопроект е нарушен.

„В момента узаконявате по-високите лихви, а нямате никаква експертна база“, каза Мартин Димитров от „Демократична България“.  Според него така не се разрешават проблеми, а се увеличават.

„Таванът на лихвите е заменен с общ таван на разходите на кредита, само че общият таван между единайсет и шест пъти по-висок, отколкото тавана на лихвите, който отпада“, коментира и лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев. Според него таванът на лихвите трябва да бъде възстановен и да се върнат обратно разпоредбите за ГПР в допълнение с разпоредбата за общи разходи.