fallback

Иран се насочва към първите президентски избори след ядрената сделка

Срещу по-умерените политики на Хасан Рухани се изправят трима опоненти - силен хардлайнер, прореформатор и бивш министър на културата

11:31 | 19.05.17 г.

Първите избори за президент в Иран след ядрената сделка с великите сили започват днес – вот, в който лидерът Хасан Рухани се изправя пред сериозно предизвикателство от противника си хардлайнер заради отношенията му със Запада.

Изборите до голяма степен се възприемат като референдум за по-умерените политики на 68-годишния Рухани, който успя да сключи ядреното споразумение въпреки опозицията от хардлайнерите, коментира Bloomberg.

Икономическите проблеми също ще бъдат взети предвид от 56 млн. допустими избиратели в Иран, които ще се насочат към над 63 хил. избирателни места в цялата страна. Средностатистическият иранец все още не вижда ползите от сделката, която ограничи ядрената програма на страната за сметка на вдигането на някои санкции.

Върховният лидер аятолах Али Хаменей – най-силният човек в Иран, символично даде първия вот в изборите и призова иранците към висока избирателна активност.

„Изборите са много важни и съдбата на страната е в ръцете на всички хора“, каза той.

След като даде своя глас, Рухани заяви, че който и да спечели поста, трябва да получи цялата подкрепа на нацията.

Историята на Иран е на страната на Рухани. Досега нито един действащ президент не се е провалил в спечелването на втори мандат от 1981 г. насам, когато самият Хаменей става президент.

Това обаче не означава, че ще е лесно. Рухани е изправен пред трима опоненти, най-силният от които е хардлайнерът и религиозен лидер Ебрахим Раиси.

Раиси - професор по право и бивш прокурор, който ръководи влиятелна религиозна благотворителна фондация със значителни бизнес дейности, се смята от мнозина за приближен на Хаменей и дори за възможен негов наследник.

Той спечели подкрепата на два големи религиозни органа и обещава да увеличи социалните плащания за бедните. Популистката му позиция, антикорупционна реторика и сериозна репутация, подкрепена от предполагаемата му роля в осъждането на затворници на смърт по време на масовата екзекуция на хиляди политически затворници през 1988 г., вероятно ще енергезират консервативните избиратели от селските райони и работническата класа.

Мустафа Хашемитаба - прореформистка фигура, който бе кандидат за президент и през 2001 г., и бившият министър на културата Мустафа Мирсалим също се включват в надпреварата.

Политическата система на Иран комбинира консервативен религиозен контрол с държавен контрол над големи части от икономиката със строго регулирани, макар и все пак оспорвани, избори за ключови държавни позиции. Всички кандидати за изборна длъжност трябва да бъдат проверени - процес, който изключва онези, призоваващи за радикални промени, включително повечето реформисти. Нито една жена досега не е била одобрена за кандидат за президент.

Държавният глава на Ислямска република Иран контролира огромна държавна бюрокрация, избира членовете на кабинета и други представители на ключови постове и играе значителна роля в оформянето както на местната, така и на външната политика. Той обаче остава подчинен на върховния лидер, който се избира от религиозен съвет и има последната дума по всички държавни дела.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 20:11 | 09.09.22 г.
fallback