Недостигът на вода може да провокира войни

Преди да напусне Ирак Али Ал-Садр всеки ден се борил да намери чиста питейна вода. Преди три години той се присъединява към протестите по улиците на родния си град Басра, настоявайки властите да се справят с нарастващата водна криза там, споделя иракчанинът  в интервю за BBC.

Преди войната Басра беше прекрасно място, добавя той. Наричали са го Венеция на Изтока. Градът, граничещ от едната страна с река Шат ел Араб, е пронизан от мрежа сладководни канали. Ал-Садр като пристанищен работник някога е обичал да работи по тях, но по неговите думи са изпомвали непречистените отпадъчни води във водните пътища.

“Не можехме да се измием от миризмата на реката, имах мигрена и когато най-накрая се разболях, прекарах четири дни в леглото. През лятото на 2018 г. заразената вода изпрати 120 000 жители на Басра в градските болници”, се казва в статията, цитирана от Bloomberg TV Bulgaria. 

Kогато полицията открива огън по протестиращите, Ал-Садр е имал късмет да бъде спасен. За месец събира багажа си и заминава за Европа.

Навсякъде по света има истории като тези на Ал-Садр, които стават твърде често срещани. Почти една четвърт от населението на света понастоящем е изправено пред остър недостиг на вода най-малко поне един месец в годината. И както в случая с Ал-Садр това кара мнозина да търсят по-безопасен живот в други страни.

"Ако няма вода, хората ще започнат да се движат", казва Кити ван дер Хейдън, ръководител на международното сътрудничество в холандското министерство на външните работи и експерт по хидрополитика. Недостигът на вода засяга приблизително 40% от населението на света и според прогнозите на ООН и Световната банка сушата може да изложи на риск от разселване до 700 милиона души до 2030 г. Хора като Ван дер Хейдън са загрижени за последиците. Ако няма вода, политиците ще се опитат да контролират водните ресурси и може да започнат да воюват за тях, допълва тя.