2016 г. опита да възстанови доверието в капиталовия пазар. А успя ли?

2016 г. скоро ще бъде история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2016 г."

Но достатъчна ли е тази „поредна първа стъпка“ за съживяването на пазара? Тук мненията са разнопосочни - някои са недоверчиви, други са оптимистични, но в крайна сметка скептицизмът ще започне да изчезва, когато зададените в стратегията мерки започнат да се изпълняват в срок и се видят първите изпълнени ангажименти.

Като за начало заслужава да се отбележи, че обединяването около общи цели е важна стъпка в очертаването на проблемите на действащия пазар. Около това се обединяват повечето пазарни участници.

"Предложените мерки за преодоляване на проблемите биха могли да доведат до отваряне на пазара и привличане на големи инвеститори", коментира пред Investor.bg Ангел Ангелов, портфолио мениджър в „ДСК Управление на активи“.

Такива са например предложенията за капитализация на големи държавни предприятия и за финансиране на големи инфраструктурни проекти. Според него привличането на по-малки инвеститори може да се повлияе от друга предложена мярка - образователна кампания с цел запознаване и популяризиране на капиталовия пазар. „Това е логично, при положение, че депозитите на домакинствата и фирмите са на значителна стойност - над 62 млрд. лева по последни данни. Дори малка част от тези спестявания да се пренасочи към капиталовия пазар, ефектът би бил значителен“, категоричен е той. 

Мнението му споделя и Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант на Елана Трейдинг, според когото практическите мерки в стратегията могат да утвърдят борсата като ефективен източник за финансиране в икономиката. „Трябва да се знае, че този процес е дълъг и не е лесен за толкова малка икономика като българската“, подчерта пред Investor.bg той.

Всъщност в краткосрочен план е възможно да се окаже, че самата вяра в успеха на стратегията може да доведе до значително подобряване на капиталовия пазар. Това мнение изрази Петър Динев - анализатор в ИП „Реал Финанс“. 

За съжаление в дългосрочен план това не работи.

„През 2007-ма година оборотът на пода на борсата беше около 8 млрд. лева, но в последствие спадна до около 300 млн. лв. Липсата на маржин търговия, къси продажби, деривати и търгуем индекс доведе до отлив на спекуланти. При спадащ пазар те нямаше как да спечелят. Затова продаваха и насочваха инвестициите си извън него. Това концентрира акциите в дългосрочните инвеститори, които по дефиниция купуват и продават рядко. Оборотът все повече спадаше и това допълнително прогонваше спекулантите“, обясни Динев, очертавайки част от причините за посивялата картина на българския капиталов пазар.

По думите му, за да има търговия, е необходимо да има различни типове участници с различни стратегии, мотивация и времеви хоризонт. „А ние имахме ситуации, в които всички едновременно заставаха от едната страна на сделката и нямаше насрещна страна за търговия“, припомня той.

Според него пазарът e имал нужда от пасивно управляван ЕТФ. „Въпреки някои недостатъци по отношение на пасивното управление на БТФ Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF той успя да повиши значително търговията“, заяви Динев.

Той определи като необходима следваща стъпка въвеждането на ефективни маржин търговия и къси продажби по всички компоненти на индекса и самия фонд. „Това ще създаде възможности за арбитраж и прилагане на нови стратегии. Оборотът ще се повиши значително. Повишената ликвидност ще даде възможност за създаване на деривати върху ЕТФ-а и най-ликвидните дружества. Дори и без приемане на тези мерки, ликвидността вероятно ще продължи да се повишава, но рискуваме да се повтори сценарият от предишния бизнес цикъл. Огромен оборот на върха на бичия пазар, който този път може да надмине и десет милиарда годишно, последван от срив до около милиард или дори по-ниско“, обясни финансовият анализатор.

Според други обаче през последното десетилетие писането и приемането на стратегии за развитието на капиталовия пазар не е дало плодове.

„Нещо повече – стратезите на подобни планови модели от 2010 г., когато отново се приеха грандиозни стратегии не признават, че са се провалили“, коментира Александър Пеев, инвестиционен консултант в Стратегия Асет Мениджмънт АД.

Според него борсовите пазари са възникнали, а и са в силата си, когато регулациите са сведени до минимум, като в същото време има наличие на развитие на реалния бизнес. „Приемането на подобни планови модели по – скоро говори за слабост за справяне с проблемите“, смята той.

По думите му проблемите са свързани основно с бизнес средата в страната и липсата на чужди инвестиции. „Много анализатори и политици бъркат чуждите инвестиции с аутсорсинг, а всъщност чуждестранните компании не желаят да правят капиталови инвестиции, а преобладаващият  аутсорсинг е превърнал страната ни в една техническа работилница с евтина работна ръка. Стратегии и политики би трябвало да развиват политиците ни относно икономиката, а такива липсват, защото простичко казано борсата е огледало на икономиката“, заяви той.

Може ли скептицизмът да бъде здравословен?

Според Динев умереният скептицизъм е идеалната среда за осъществяване на промени. По думите му еуфорията би означавала, че всичко е идеално и няма нужда да се прави каквото и да е. Парализата и пълният негативизъм също не водят до нищо добро, уверен е специалистът.