Future Cinema - там, където публиката е звезда

Намирате се през 80-те години на миналия век в Ню Йорк, а градът е превзет от призраци. На кого ще се обадите? На Ловците на духове, разбира се!

В същата тази тъмна и бурна нощ в Лондон, няма никакви реални призраци. Само актьори, облечени като такива и проекции на духове на стената. А хората плащат по 57 долара, за да присъстват на това шоу. Случващото се е част от събитието Future Cinema, в рамките на което прожектирането на филми е комбинирано с живо действие, така че аудиторията да се потопи напълно в света, който лентата представя.

Future Cinema е основана от Брит Фабиен Ригал и всъщност представлява впечатляващ опит за истинска революция в начина, по който хората гледат филми. Всъщност Future Cinema е по-дръзката малка сестра на Secret Cinema, инициатива, която се появи с идеята да прави същото нещо, но без да разкрива името на филма, и освен това превърна зрителите в участници.

На едно от предишните представяния, това на „Прометей“, един склад в Лондон е превърнат в космически кораб, а зрителите носят специални костюми, за да се впишат напълно в обстановката. Същевременно при представянето на „Блейд Рънър“ на мястото на събитието пристигат футуристични герои.

Целта на Ригал е съвсем проста – да върне обратно магията в киното.

Оказва се, че номерът работи. В нощта преди Бъдни вечер по време на прожекцията на „Ловци на духове“ вали пороен дъжд, но това не пречи на зрителите. Те пристигат в сградата Troxy в Лондон, облечени в костюми от 80-те години. Мястото е трансформирано в Седжуик хотел – локацията, в която ловците на духове превръщат призраците в лепкава зелена течност. На мястото се продават хотдог и пуканки, като на истинско кино. На фона на това „учените“ в бели престилки водят обиколките из омагьосаната библиотека, докато други показват на дошлите как точно работи екипировката на ловците на духове.

Всичко това е изключително различно от типичното гледане на филм от дивана или на iPad. Днес сме свикнали всичко да се случва незабавно, а развлеченията да са изключително бързо достъпни и да поръчваме това, което искаме. Освен това често гледаме филми насаме, а не в компанията на други хора. Но докато технологията ни прави все по-свързани, същевременно тя ни отдалечава един от друг, тъй като всички забиват погледи в мобилните си устройства.

Според Ригал бъдещето на киното е родено от необходимостта да се отървем за известно време от този автоматизиран свят, в който има толкова много информация, че все по-малко неща остават загадка за нас.

Ригал дава началото на Future Cinema още през 2005 г., показвайки експерименталния филм от 1947 г. „Dreams Money Can Buy“. През 2007 г. се провежда и първата част от събитията на Secret Cinema, а мотото е „Не казвай на никого“. 400 души се записват за скрийнинга на мистериозен филм, без да имат представа какво е предвидено за тази специална вечер.

Самото събитие е организирано в изоставен железопътен тунел. С помощта на огромна онлайн общност от 2,8 млн. души, публиката бързо нараства. През миналата година Secret Cinema прожекцията на „Бразилия“ на Тери Гилиам привлича 25 000 зрители.

„Благодарение на възхода на дигиталното поколение има огромен глад за реални преживявания. Имаме усещането, че прекарваме по-голямата част от живота си пред екрани. Съществува огромно желание за приключения, за романтика и красота“, твърди Ригал. „И имам предвид истинска романтика,  не като приложението Tinder. Хората вече нямат онази увереност, за да говорят с други хора, защото прекарват времето си, приказвайки си с тях в социалните мрежи. Мисля, че хората харесват Future Cinema, защото им дава извинението да си говорят с непознати“.