Младите хора искат да обиколят света и знаят, че могат да го постигнат

По време на пътуването си Аманда обаче среща много туристи, които се прехранват в движение, като си намират работа като сервитьори, учители, сезонни работници, стюардеси, дърводелци и други.

По думите на младата жена американците на нейната възраст не виждат причина да изчакат златните си години, за да видят света. Това поколение е безспорно най-силно засегнато от рецесията и гледа скептично на плановете за пенсиониране. Според Центъра за пенсионни проучвания по-малко от една трета от работещите в частния сектор в САЩ имат покрити пенсионни осигуровки за 2010 г. през 1995 г. техният брой беше 44%, а през 1983 г. - 88%.

Половината хора на възраст между 16 и 34-годишна възраст не вярват, че в системата за социално осигуряване ще има средства, когато стане време те да се пенсионират. 39 на сто пък смятат, че тези средства ще са значително редуцирани. При тези обстоятелства няма смисъл пътуванията да бъдат отлагани и да се пестят средства за бъдещи пътешествия, които в никакъв случай не са гарантирани, пише Аманда.

Изправени пред липсата на надеждни и дългосрочни възможности за заетост, редица млади хора използват пътуването, за да си починат от търсенето на работа и да решат какво да правят занапред. През 2013 г. на всяко образователно ниво, младите хора на възраст 25-32 г. се сблъскаха с по-висок процент безработица, отколкото по-възрастните поколения. Като цяло равнището на безработицата в страната надмина 8%.

Спътниците на Аманда в пътуването ѝ Кевин Пейрин и Челин Лауър, решават да заминат, след като се сблъскват с ограничените възможности за работа в техните специалности. Пейрин завършва геология, но решава да пътува, след като не успява да намери работа в областта си. Лауър пък се дипломира като биолог и в крайна сметка се местни в Южна Корея, за да стане научен работник и учител по английски език. След това започва да пътува във всеки момент, в който има възможност да го прави.

„Преподаването на английски език в Корея е най-високо платената работа, която успях да открия, след като завърших“, коментира Лауър. „Но обратната страна на лошия пазар на труда е, че той ми даде шанс да изследвам нещо, което никога не бих направила иначе“.

Но дори и тези, които имат достатъчно късмет да си намерят работа, могат да се изкушат да заминат заради недоволството от начина, по който се подхожда към работата в САЩ. Въпреки че корпоративните печалби са се увеличили с 20 на сто през последните две десетилетия и производителността е нараснала, доходите са в застой, което предполага, че хората работят повече, но им се плаща по-малко.

40% от професионалистите сред мъжете и 15% сред жените работят по повече от 50 часа седмично, а САЩ са една от деветте страни в света, които не изискват работодателите да предлагат годишен платен отпуск. Може би не е изненада тогава, че само 30% от служителите в Америка се чувстват ангажирани с работата си, сочи проучване на Gallup от 2013 г. 73% от по-старите служители твърдят, че не са работили това, за което са си мечтали, когато са били по-млади.

Проучвания показват, че младите хора се борят за баланс между професионалния и личния живот и имат малко угризения, ако напуснат работно място, което не отговаря на техните очаквания.

Изследване за 2012 на Net Impact разкри, че младите работници са по-притеснени за това дали ще бъдат щастливи и доволни в офиса отколкото предишните поколения. 86% от младите хора посочват, че за тях е много по-важно да намерят интересна работа, 58% твърдят, че биха се съгласили на 15% по-ниска заплата, стига да работят за организация, която да отговаря на техните ценности.