Автономните превозни средства – от Леонардо до Googlemobile

VaMoRs и VaMP

Германският автомобилен инженер Ернст Дикманс от Военния университет в Мюнхен заслужава първи званието „изобратетал на роботизирани машини”, благодарение на разработките си от началото на 80-те години.

През 1987 г прототипът VaMoRs, снабден с 2 видеокамери, 16-битов процесор Intel и сензори успява да преодолее самостоятелно разстоянието от 20 км, като поддържа скорост от близо 100 км/ч. Седем години по-късно друга машина VaMP, снабдена с 2 камери успява да разпознае разположението на пътя и положението на машините по него на разстояние 100 м. Прототипът е тестван в Париж в условия, имитиращи натоварено пътно движание. Там автомобилът достига скорост от 130 км/ч.

На следващата година Mercedes S-Class под наблюдението на Дикман преодолява разстояние от 1600 км. между Мюнхен и Одензе (Дания). Машината достига до 180 км/ч., като в 95 % от пътуването е на пълен автономен режим. Успехите на Дикман и екипът му е факт.

През цяла Америка, без да пипаш волана

През 1995 г. Университетът Карнеги-Мелън демонстрира управляемия робот NavLab 5, създаден на платформата на минивана Pontiac Trans Sport. Автомобилът преминава по маршрута Питсбърг – Лос Анджелис под лозунга: „През цяла Америка, без да пинеш волана”.

В оборудването на машината е включен портативен компютър, свързан с камери на предното и задното стъкла, както и GPS-приемник. Автономността на машината достига до 98.2 %, а най-голямото разстояние, което тя изминава без човешка намеса, е 700 мили. Любопитното е, че при пристигането в Лос Анджелис създаделите на проекта гостуват в шоуто на Джей Лено, който в ефир обявява: „Не виждам смисъл от подобни технологии, тъй като едно от любимите ми неща, е да карам сам автомобила си”. Сега Лено е един от най-горещите поклонници на подобни технологии и често участва в подобни проекти.

Grand Challenge

В желанието си да увеличи изследвания в областта на автономната мобилност, американската агенция за изследвания в отбраната (DARPA) създава състезание между роботи-автомобили - Grand Challenge. Първото от тях е през 2004 г. в пустинята Мохаве, а резултатът – трагичен, тъй като нито един от 15-те участници не успява да измине трасето с дължина 150 мили. Най-добре се представя машината на Карнеги-Мелън, която е на платформата на Humvee, но се разбива само на 7 мили от финала, след като не успява да вземе един завой заради износените си гуми.

Неуспехът не стряска DARPA и тя увеличава наградния фонд на състезанието на 2 млн. долара. Този път участват 23 машини, трасето е с дължина 132 мили, като до финала стигат 5 робота. По пътя си те минават над 100 завоя, 3 тунела и други тежки участъци. Победител става създаденият от Университета в Станфорд прототип „Стенли”, която е на базата на Volkswagen Tourareg. Той изминава разстоянието за 6.45 часа.

Grand Challenge тръгва по улиците

През 2007 г.  DARPA допълнително усложнява състезанието, като включва в него участък от 60 мили, който е в градски условия. Примамени от високата премия този път участниците са 89, от които едва 11 стигат до последния етап, включващ преминаването по градски улици.

Специално за целта е създаден макет на градска среда на територията на авиобазата „Джордж”. Там роботите трябва да си взаимодействат с автомобили, управлявани от хора. Печели отборът на Карнеги-Мелън, чиято машина е на базата на Chevrolet Tahoe "Boss" и изминава разстоянието за 4 часа.