Мръсната страна на Рио

Най-голямата зелена площ в Олимпийския град е от бетон – бразилците просто са го залели със зелен цвят. Ако човек си присвие очите, може наистина да обърка замазката с поляна.

Наблизо е и пресцентърът, с площ по-голяма от тази на всяка олимпийска зала. 25 хил. журналисти са акредитирани да работят в най-големия нюзрум в света. Който преминава по коридора, може да чуе много езици. По пътя към тоалетната може да се срещне с колеги от Шри Ланка и Гана.

В пресцентъра има банка, аптека, поща, голяма столова и изглеждащ по зловещ начин заради пустотата си магазин, в който трябва да поискаш допълнително вода, тъй като бутилките са в хладилник, който от своя страна е вграден в съседната стая със затворена врата, без надпис. До магазина е Shiatsu-Express, който предлага 15-минутен масаж за 10 евро, 40-минутен - за 25 евро. Ако Олимпийският град е град в града, то пресцентърът е град в града в града.

Но реалността не може да бъде блокирана. И понякога смърди. 

Директно пред Олимпийския парк има река - Rio de Pavuninha. Е, река не е точно казано, защото нищо не тече. По-скоро е поточе. Една мудна, кафява течност като сос, която идва неясно от къде – от околните градове и фавели. Който се разходи пеша покрай тази река, за да стигне пеш до залите, където се играе бокс и тенис на маса, трябва да си стисне силно носа.

И Lagune Jacarepagua, която е на две пресечки от градчето, вони. Там има измрели риби, толкова е мръсно, че дори е забранено карането на лодки. Ако вятърът се обърне, Олимпийският парк ще започне да мирише на септична яма. Точно пред хотел Marriott смрадта е най-силна. Символ, който едва ли може да се измисли по-добре. Бедните не могат да бъдат изключени, техните фекалии - също.

Стадионите са като крепости. Дори и около арената за плажен волейбол на Копакабана в пясъка са трамбовани две високи огради. Наоколо патрулират тежко въоръжени униформени. Както навсякъде, и тук има войници с картечници, с пръст на спусъка. Те са навсякъде в Рио, пътуват претъпкани в открити товарни автомобили през града. Дори танкове може да се видят, нашарени с кафяво-зелен цвят като направена от стомана крава Milka с лош нрав. И върху тях отново са насядали войници с автомати.

Има толкова много различни въоръжени, че почти им се губят следите: полиция, военни, военна полиция, специални полицейски части, т. нар. Força Nacional, които с флуороскопични уреди и детектори за метал контролират зоните за сигурност.

Понякога реалността може да пробие през тази оградата. В деня на церемонията по откриването автобусът на китайския отбор по баскетбол попада на пътя, който свързва летището с олимпийското село, на престрелка между въоръжени лица и полиция.