fallback

Държи ли Венеция ключа към спасяването на градовете от масовия туризъм?

В началото на август италианският град въведе забрана за влизането на големи круизни кораби

08:51 | 26.08.21 г.

Снимка: Giulia Marchi/Bloomberg

Когато COVID-19 опразни градове от Париж до Сидни, градските жители разбраха какъв е животът без притесненията на масовия туризъм. Сега, когато шумът от самолетни двигатели и круизни кораби отново изпълва въздуха, трябва да се стремим към по-балансирано връщане към нормалност, пише Лайнъл Лорънт за Bloomberg.

Италия дава представа какво може да е то със смелия ход на премиера Марио Драги да забрани гигантските круизни кораби да влизат във Венецианската лагуна. Решението, което влезе в сила от началото на август, може да изглежда уместно предвид щетите, причинявани от плаващите гиганти, превозващи хиляди хора, но то също така носи реални икономически ползи след пандемията. Това трябва да е само началото. Туристическата индустрия призовава за регулации наред с по-дългосрочно преосмисляне.

Твърде много години беше лесно да се оплакваме от екологичната и обществената цена заради растящите редици на туристите от Амстердам и Барселона до Малдивите, като в същото време не се правеше нищо за спирането на притока от пари, които те носят.

В Италия туризмът съставлява 6% от брутния вътрешен продукт, а Венеция е една от перлите в короната на страната, като привличаше милиони туристи в годините преди пандемията и на практика прикова 50-те хиляди жители на историческия град към туристическата индустрия. Годините на оплаквания от местни жители заради повредената инфраструктура, пренаселването и растящото морско равнище донесоха множество обещания и идеи, но малко действия.

След година на пандемия, в която площад „Сан Марко“ се опразни, а 300-годишното Caffe Florian временно затвори врати, за Венеция от икономическа гледна точка можеше да е належащо да се върне към стария си начин на живот. Италия и южноевропейските ѝ съседи са подложени на натиск да наваксат изгубеното време след най-лошата година за глобалния туризъм в историята с 1 млрд. по-малко посещения от чужденци.

Но в момент, когато правителствата навсякъде предприемат безпрецедентни стъпки да защитят общественото здраве, да отговорят на амбициозни климатични цели и да задействат разходни планове, има смисъл да вдигнат летвата след COVID и тук. Неотдавнашното обещание на Г-20 за устойчиво възстановяване, което защитава културното наследство е един от тези начини.

Това, което забраната за круизни кораби във Венеция показва, е ценността на регулациите отвъд ограничаването на самия стремеж за пътуване, който е стар колкото цивилизацията. Атакуването на големи кораби е само малка част от пъзела, тъй като те носят само част от посетителите, но те са добра отправна точка. Круизните кораби са вредни за околната среда – повечето използват тежко гориво, отбелязва Съюзът за опазване на природата и биоразнообразието, и може да утроят въглеродния отпечатък на пътник.

Ако искаме да върнем туризма, без да унищожаваме планетата, политическите инструменти трябва да се увеличат.

Балеарските острови преосмислиха себе си в миналото, като атакуваха конкретно поведение, например пияни британци, скачащи на балконите, и спекулативните отдавания на имоти под наем в Airbnb. Кралство Бутан, което се отвори за чуждестранни туристи едва през 70-те години на миналия век, отдавна насърчава туризма с „висока стойност, малък обем“.

Някои дестинации ще се нуждаят от квоти, тъй като няма възможност за разширяване на географията за удовлетворяване на търсенето без сериозни екологични щети. И ще са необходими също повече данъци върху самото пътуване – хората, които летят често със самолет, трябва да платят цената за това, а не само да обират печалбите.

Тези решения изискват смелост и пари. Италия обещава компенсации за хората, които губят от пренасочването на круизните кораби и инвестиции за около 157 млн. евро за развитието на алтернативни пристанища.

Това не трябва да се възприема като обявяване на война на туристите, а като необходима инвестиция за запазване на спокойствието. Френският географ Реми Нафу препоръчва преосмисляне в предпочитани от туристите градове като Париж с внимание към местните жители, може би като им бъде предоставен приоритетен достъп до музеи и туристически атракции.

Макар че много страни ще искат да разширят възможностите за туризъм за местните жители, особено ако ваканциите в родината останат популярни, той препоръчва някои части от света да бъдат отбелязани като забранени за туристи, например Антарктика, защото те просто са твърде крехки за какъвто и да било туризъм.

В дългосрочен план туризмът ще трябва да се преосмисли, тъй като хората имат повече време за забавления, но също така бариерите пред пътуванията се увеличават. В бъдеще на растящи температури дестинации като Средиземноморието може да бъдат напълно променени, отбелязва консултантската компания Voltere. Повече вечерни дейности, когато навън е по-прохладно, ограничен достъп до плажове и круизни кораби с по-малки размери. Историята на туризма дава представа за някои минали ценности, които си струва да бъдат възродени.

Гостоприемството на местните жители в Рим, добрият вкус, преследван от аристократите при пътуванията им в Европа, и ползите за здравето, търсени от ползвателите на спа услуги през 19-и век са по-здрави основи от селфи стиковете.

Всичко това ще отнеме години. Междувременно Италия ще служи като тест как да се управляват тези сили. Отвъд Венеция страната има друг символ в лицето на малкия остров Прочида, избран за столица на културата през 2022 г. Досега той беше най-малко посещаваният плаж в провинция Неапол. Хората, които успеят да посетят някоя от двете дестинации, трябва да се чувстват късметлии и да съзнават по-добре цената на посещението си.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 04:56 | 13.09.22 г.
fallback