Защо много АДСИЦ продават земеделска земя, след като е толкова перспективна?

Важен аргумент на инвестиралите в земеделска земя е, че тя е ограничен ресурс, не се облага с данъци и е обречена да поскъпва, както и да носи по-голяма рента.

За да поскъпва една земя обаче е нужно да има добри реколти от нея, също така да се обработва въобще, защото запустее ли, става неатрактивна за обработка. Пустеещите земи са неефективни за разработване, защото в първите години не носят печалба за арендатора. Така опираме до фактора обработка, който е в ръцете на арендатора.

Арендаторите са и основни купувачи на земеделски земи в последните 12 месеца. Те спечелиха от високите цени на пшеницата, царевицата и слънчогледа след сушата в Русия и Украйна през миналата година. Тази година обаче цените на земеделската продукция са доста по-ниски (при слънчогледа спад с 33% от 900 лв. на 600 лв. на тон, а слънчогледът е важен почти колкото пшеницата, която също поевтиня сериозно).

По-малките печалби вероятно ще охладят апетита на арендаторите към покупка на земя. Ако обаче е тяхна собственост тя е обективно по-скъпа защото:

1. Дава им право на по-голям пропорционален дял при разпределянето на „белите петна”, тоест земите, чиито собственици нехаят и не ги отдават под наем и аренда.

Например ако в едно землище има общо 10 000 дка и двама арендатора имат договори за наем и аренда за по 1 000 дка, другите 8 000 дка ще си ги разделят и обработват по равно. Ако единият има договори за 1 500 дка, а другия за 500 дка, то единия ще обратва 3 пъти повече от „белите петна”.

2. Арендаторът собственик си спестява усилията за договаряне и събиране на рентата.

3. Няма опасност земята да запустее и цената й рязко да намалее.

4. Ако се откаже от бизнеса, арендаторът може да отдаде под наем и аренда вече притежаваните земи.

Затова арендаторите са естествените купувачи на земята. Те нямат нужда от комасирана земя, тъй като просто преместват границата между обработвания от единия и другия арендатор масив, така че да съответства на контролираната от единия и другия (комасация на ниво обработка).

Затова някои от фондовете за земя или свързани с тях лица създадоха арендатори или подкрепиха навлизането на арендатори в дадени землища.

Не на последно място наемите/арендите са равни на субсидиите на площ. В някой части на Добруджа са над 60 лв., а в други не се плаща аренда, защото земята не се обработва. Ако приемем, че средната аренда е 20-30 лв. на декар, колкото са евросубсидиите, излиза че ползването на земята излиза безплатно за арендаторите.

Как обаче ще се отрази на арендаторите промяна в единната европейска селскостопанска политика? Плановете са субсидиите да се дават на стопанство, като се сложи максимален лимит на субсидията с цел да се подкрепят малките и средни стопанства.

Какво ще стане с арендаторите с между 5 и 100 хил. дка. и как това ще се отрази на цената на земята и рентите?

В крайна сметка всеки инвеститор преценява дали брутна доходност от 3-4% е достатъчна и дали тя ще може да бъде допълнена от поскъпване на земята.

Материалът е с аналитичен характер и не е препоръка за покупко-продажба на ценни книжа или земеделска земя.

Свързани компании: