Количествени улеснения, евфемизми и въобще как боговете полудяха?

Да заметеш боклука под килима

От началото на кризата, условно през май 2007, до май 2012 от Фед са раздули баланса си с 223 процента; ЕЦБ - с 146 процента, Бенк ъф Ингланд – с 362 процента. И това преди Фед да обяви третото количествено улеснение, а ЕЦБ - директните монетарни транзакции. Централните банки на Япония и Китай плътно следват този модел.

Ефектът върху пазара на труда, и в Европа, и в САЩ, е слаб, дори отрицателен. В еврозоната безработицата е над рекордните 11 процента, а зад Океана – упорито около 8%, при условие, че за последните 20 години е била средно около 5,5 на сто.

И няма как да очакваме друго положение на нещата: производствената структура на икономиката е била силно повлияна от манипулацията на парите и кредита. Реалните ресурси са инвестирани погрешно. Никаква промяна в паричната или фискалната политика не може да върне времето назад, да изтегли труда, машините и тухлите, вкарани в имотния балон в САЩ и да ги насочи към по-производителни отрасли и дейности, в съответствие с предпочитанията на икономическите агенти.

Кредитът трябва да е базиран на реални спестявания

За да използваш ресурса сега, някой трябва да се лиши от него, сиреч да го спести. Финансовият капитал е само иск върху реалните блага. Ако има 100 хил. автомобила в една икономика, не можем да създадем  искове за 1 млн. автомобила -  така рискуваме да изкривим производствената структура в икономиката и тотално да объркаме координиращата роля, която ценовата система играе за икономическите агенти.

За да е възможно постоянното създаване на кредит, правителствата трябва да се отърват от оковите на еталона, който ограничава паричното предлагане, тоест златото. Както и да позволят законово банкирането с частичен резерв, за което ще напишем друга статия.

Good bye, “Златен стандарт”!

След окончателното рухване на каквато и да било връзка със златното покритие (т.нар. Златен стандарт) на 15 август 1971 г., производството на пари окончателно става приоритет на Централните банкери и паричните власти. Това не е естествен пазарен процес или еволюция на пазарните отношения, а насилствено правителствено действие, подкрепено от монопола за легалното прилагане на физическа сила.

Оттук насетне имаме еластично предлагане на пари, което ще рече: свобода на „боговете” в централните банки - на базата на лично усмотрение, гениално просветление и произволни математически модели - да могат да манипулират паричната маса в икономиката, а оттам и кредита, и лихвените нива. А какво става, когато боговете полудеят?!