Да се готвим ли за нова хранителна криза?

Ако дефиницията за лудост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различни резултати, то Конгресът и правителството на Обама в САЩ най-вероятно са изцяло обезумели.

Само преди четири години светът се сблъска с хранителната криза от 2007 г. – 2008 г. Има шансове тогава доходите ви да са били достатъчно високи, за да покривате покачващите се хранителни разходи без да правите значителни промени на начина си на живот.

В много от по-бедните страни обаче скокът на цените на основните храни предизвика бунтове и социално недоволство сред хората. А тези, които се бореха да изкарат хляба си, бяха подложени на мизерия и допълнителни затруднения, пише MarketWatch.

Причините за хранителната криза тогава бяха няколко. Климатичните условия се оказаха важен фактор.

А от  дългосрочна макроикономическа гледна точка покачващите се доходи в Китай и други развиващи се страни доведоха до хранителни режими с по-високо съдържание на протеини (т.е. повече месо). Това от своя страна провокира повече търсене на зърнени култури, използвани за храна на животните. Със сигурност никой няма да иска да спре тази тенденция, все пак в Китай също заслужават да се хранят с месо.

Но и сега, както и тогава, причината за високите цени на храните беше правителствената политика и по-точно етаноловата програма на САЩ. Страната е най-големият производител и износител на царевица в света. Отвъд океана използват 40% от реколтата за направата на етанол за американските автомобили.

Когато цените на хранителните продукти се покачват главоломно, подобни програми са чиста лудост. Наскоро цената на царевицата удари рекордно високи нива, а в момента покачването се равнява на 57% само за последния месец. Последва значителен скок и в цените на заместителите (пшеница, соя и повечето основни култури).

Всяко зрънце царевица, което не може да бъде смляно за брашно или използвано за храна на животните, се превръща в суровина за гориво. ООН официално изпрати молба до правителството на Обама да спре заплануваното производство на етанол. Подобен апел бе отправен и от страна на Г-20, Китай, Индия и Франция.

Това поставя Конгреса и управляващите в изключително неудобна позиция. Те трябва да решат дали да изоставят екологичните си цели за производството на „зелена енергия“ и да рискуват покачване на цените за крайния потребител, или да причинят масови затруднения сред най-бедните нации в света.

Според Financial Times биогоривата заемат приблизително 5% от цялостното потребление в САЩ. Това е почти колкото годишното биопроизводство в Либия или Алжир.

От инвеститорска гледна точка съществуват далеч по-специфични притеснения. А именно, какви са рисковете за тях по време на хранителна криза и какви позиции да вземат за портфейлите си.

MarketWatch не препоръчва на индивидуалните инвеститори да избират очевидния отговор – търгуване с фючърси на царевицата, заради неприемливо високата им нестабилност.

Хранителните акции на компании като General Mills and Kellogg могат да се окажат противоречиви инвестиции. Маржовете им със сигурност ще се свият в краткосрочен план и по този начин цените на акциите ще се увеличат. Но веднага щом разходите за суровините започнат да падат отново, не е сигурно дали цените ще се понижат също. Това може да означава увеличение на маржовете след около една година.

Доколкото се отнася до риска, страховете са, че повишаващите се цени на храните ще сложат край на „най-важната тенденция на следващото десетилетие“ според MarketWatch – възхода на зараждащата се „средна класа“ на пазарите. Възможностите на новите пазари като Африка могат лесно да бъдат елиминирани, ако разходите за неща от първа необходимост надминат наличните средства.

Важно е да се обърне внимание на задаващата се хранителна криза. Ако социалното недоволство и нестабилността се възродят отново, ще е разумно да преоцените някои от по-спекулативните си позиции на развиващите се пазари.