ОПЕК+ не е картел, но не е и регулатор

Принц Абдулазиз бин Салман, министърът на енергетиката на Саудитска Арабия, е прав: ОПЕК+ не е картел. Но със сигурност не е и регулатор, пише Лиъм Денинг за Bloomberg. 

Коментарът му по време на брифинг в четвъртък след последната среща на организацията несъмнено беше насочен към енергийния министър на САЩ Дженифър Гранхолм, която по-рано миналата седмица обвини „картела“ за покачването на цените на бензина. Гранхолм, държейки сметка за рейтинга на шефа си, не случайно избра тези думи.

Но ОПЕК+ се противопоставя на такава опростена категоризация, тъй като неговите идентичност и цели се промениха с течение на времето. Най-близко до картел оригиналният ОПЕК беше през 70-те години на миналия век, когато контролираше повече от половината от световното производство на петрол. Но рядко поддържаше дисциплина и често приличаше повече на политически клуб. С течение на времето вълните от производство извън ОПЕК, последната и най-съществена от които беше шистовият добив от Северна Америка, понижиха пазарния дял на клуба до по-малко от 40%, поради което той включи други производители при това, предполагаше се, временно ребрандиране с „+“ отзад

Сега групата се радва на своя момент заради това, което се случи в света около нея. Силното възстановяване на търсенето с отслабването на пандемията съвпадна със забавения растеж на доставките извън ОПЕК+, особено в САЩ. Междувременно слабостите сред няколко членки на ОПЕК+, по-специално Ангола и Нигерия, означават, че групата дори не произвежда пълната си квота. И тук виждането на принца за енергийните пазари започва да изглежда по-съмнително.

В четвъртък Бин Салман не само отхвърли описанието на Гранхолм, но и започна атака срещу западната енергийна политика като цяло. Той изтъкна относително стабилната цена на петрола в сравнение с поскъпващия природен газ тази година като доказателство за положителната роля на ОПЕК+. И, без съмнение с поглед към климатичната конференция на ООН в Глазгоу, той разкритикува негативното отношение към изкопаемите горива, обвинявайки го за липсата на инвестиции в „енергийна сигурност“. Брифингът му преди всичко представляваше продължение на отпора срещу призивите за по-голямо производство на петрол от някои правителства, не на последно място това на президента Джо Байдън.

В определен смисъл Бин Салман е прав: няма много логика в политики, които ограничават производството на петрол, ако търсенето не се измества със същия темп или по-бърз Това е рецепта за скок на цените, страдания и изборни поражения (или по-лошо). Освобождаването на барели от стратегическия петролен резерв на САЩ сега изглежда почти сигурно, макар въздействието му вероятно да бъде ограничено. (Петролът не се движи толкова бързо, колкото прессъобщенията на Белия дом.)

Но схващането, че днешният затегнат пазар се дължи на ESG лобито (отчитащо екологични, социални и управленски фактори - бел. прев.), е абсурдно. Шистовите производители сега полека загърбват мантрата „възвръщаемост за акционерите“, към която се придържаха през почти цяло десетилетие. Техните действия отразяват усилията за корекции повече на управленско ниво, отколкото на екологично. Що се отнася до ОПЕК+, тя винаги е ограничавала инвестициите и производството като средство за въздействие върху запасите, а следователно и цените, или просто защото няма средства за увеличаване на производството.

Амбициозните климатични цели ще повлияят на инвестициите в енергийни доставки с течение на времето и това крие риск от дисбаланси. И все пак, когато производителите на петрол се оплакват, че климатичните цели са нереалистични, трябва да се запитаме каква е алтернативата. Да няма цели? Това не работи предвид обхвата на проблема с климата. Може би по-малко амбициозни цели? Това подкопава спешността, която се дължи и на дългата дезинформационна кампания относно климата, финансирана отчасти от, да, производителите на петрол. Живеем в несъвършен свят.

Бин Салман казва, че не трябва да се очаква от производителите да инвестират в продукция, която може да е необходима само за години, а не десетилетия. Но защо не? Големи западни компании като ConocoPhillips вече приеха финансова рамка, която съответства на тази нова парадигма. Със сигурност ниските разходи на производителите от ОПЕК+ им позволяват да издържат на всяко плато в търсенето на петрол. Може би последните мохикани?

Само дето истината е, че повечето от тях, включително Саудитска Арабия, може да имат евтини барели, но също така имат разходи за тяхното производство. Както отбеляза моят колега Джулиън Лий, има разминаване между рекламираната гъвкавост на групата и нейното нежелание да ускори производството, дори когато цените са очевидно високи.

ОПЕК+ няма реална гъвкавост, тъй като много от икономиките на членовете й са изключително зависими от петрола. Противопоставяйки относителното спокойствие при петрола в сравнение с газа и въглищата, Бин Салман в един момент намекна, че тези пазари ще бъдат по-добре с някакъв вид регулатор, термин, който той също използва, за да опише ОПЕК+. Сигурно се шегува. ОПЕК+ съществува, за да поддържа интересите на своите членове, а не да действа като неутрален арбитър. И в решаващи моменти - не на последно място скокът на цените през 2008 г. и саудитско-руската ценова война от началото на 2020 г. - тези интереси не се съчетаваха твърде добре със стабилността. Брифингът в четвъртък също не отговаряше на момента.