Време е за еврофинансиране и на изоставащите отрасли от агросектора

В края на миналата година България получи нова двугодишна отсрочка за малките ферми, които все още не покриват европейските стандарти за качество на продукцията, за да могат да се модернизират.

За да се насърчат животновъдите да кандидатстват за субсидии и да инвестират в модернизация, администрацията получи разрешение от Еврокомисията да предостави допълнителна държавна помощ при реализацията на тези проекти. Учреден беше и гаранционен фонд, който да покрива обезпеченията при теглене на заеми от стопани, които нямат кредитна история, припомни зам. министър Боянова.

Капиталът на гаранционния фонд надхвърля 171 млн. лв., като ресурсът е достатъчен за покриване на обезпеченията на кредити за над 1,3 млрд. лева, поясни и Никола Христов, шеф на дирекция „Развитие на селските райони“ в агроминистерството.

По време на форума присъстващите се обединиха около общата си цел до края на 2013 година бизнесът и общините да успеят в максимална степен да усвоят бюджета от програмата за селските райони, който възлиза на 3,2 млрд. евро европейско и национално финансиране. До февруари тази година са договорени над половината от този бюджет, или 1,7 млрд. евро, поясни зам. министър Боянова.

Агроекологията като трамплин към бъдещото еврофинансиране

„Субсидиите за агроекология са алибито на Европейската комисия да иска запазване на сегашния бюджет, който държавите от Европейския съюз се очкава да одобрят за прилагането на общата селскостопанска политика през следващия програмен период 2014 – 2020 г. Затова и българските фермери трябва да се адаптират към тези изисквания, ако искаме до 2020 г. да разчитаме на европейско финансиране в сектора. Това обясни зам. изпълнителният директор на фонд „Земеделие“ Васил Грудев пред присъстващите на агрофорума.

Представителите на бизнеса се съгласиха с тази констатация, но припомниха, че поради огромните проблеми, свързани с администрирането на агроекологичната мярка през първите три години от прилагането на програмата за селските райони, като най-оптимистични прогнози за усвояването на бюджета от 400 млн. евро те посочиха приблизително 15% от тези средства.

Като направи аналогия с останалите европейски държави, където тези средства се усвояват без проблеми и дори се прехвърля бюджет от други мерки, зам. министър Боянова призова земеделските производители да насочат усилията си към екологичните дейности, за чието изпълнение са прокарани значителни облекчения при изпълнението на процедурите.

Подготвен ли е бизнесът за следващия програмен период 2014 – 2020 г.