Под 30% от висшистите се реализират в съответната професия

Едва 26,9 на сто от българите на възраст 30-34 години са с висше образование в момента въпреки големия брой висши училища, посочи министърът на образованието Анелия Клисарова на дискусия в Министерския съвет по проекта на стратегия за развитие на висшето образование в България за периода 2014-2020 г.

Целта, която си поставят управляващите до 2020-2025 година, е този процент да стигне 34-36 на сто.

Системата на висшето образование у нас обхваща 51 висши училища – 37 държавни и 14 частни, в това число 44 университета и специализирани висши училища и 7 самостоятелни колежа.

Тази експанзия обаче не се е отразила благоприятно на качеството и ефективността на образованието. Драстично се разминава профилът на подготвените специалности във висшите училища и реалното търсене на пазара - по-малко от 30% от завършилите студенти се реализират в съответната професия.

По данни на Българската стопанска камара около 80% от професионалните направления и специалностите във висшите училища трудно се вписват в актуалната структура на най-търсените професии.

Според Клисарова в момента са налице повече места, отколкото кандидат-студенти, затруднен е достъпът на младежи от нискодоходните групи, подценен е проблемът с отпадналите ученици в началното и средното образование. В същото време растат предпочитанията на младите българи към висшето образование в чужбина.

Министърът заяви, че реформите са в правилна посока, но закъсняват. "Не инвестирахме достатъчно във висшето образование в последните няколко години", посочи Клисарова.

Като заяви, че „трябва да сме амбициозни“, министърът постави следните въпроси за обсъждане – как да улесним достъпа до висше образование - да разширим входа и да има строг контрол на изхода или да бъде облекчена системата на приемане на студенти във висшите училища, какъв контрол да упражняваме, как ще достигнем високо качество на висшето образование, как ще оптимизираме броя на висшите училища. Тя заяви, че е необходима гъвкава система за акредитация, в която може да се мисли и за участието на чуждестранни агенции и експерти.

Клисарова постави и други въпроси пред участниците в дискусията – трябва ли да има професионален бакалавър, за кои направления да има дистанционно обучение.

Премиерът Пламен Орешарски, който откри дискусията, изрази надежда стратегията не само да бъде добре приета от външните ни партньори във връзка с достъпа до европейските фондове, а по-скоро да служи на обществото, за да бъде подобрено качеството на висшето образование.