Заводът на Opel в Бохум спря работа завинаги

И една новина от 3 август 2012 г. подлудява служителите в Бохум. Джеймс Кейн, говорител на GM, обявява, че компанията преговаря със синдикатите относно закриването на завода в Рурската област.

Работническият съвет счита това първоначално за шега. Председателят Райнер Айненкел се опита да успокои работната сила. Новината е "глупост", пише той във вътрешноведомствен мейл. „Синдикатите, а това е особено вярно за IG Metall, не преговарят за закриване на заводи. Това никога няма да направят и работническите съвети на Opel”, пише той. Оказва се, че е сбъркал.

И това става ясно на 10 декември 2012 г. - денят, в който всичко се променя за Айненкел, Грюцнер и колегите им. Тогава на събрание в завода тогавашният председател на борда Томас Седран обявява закриването на поделението в Бохум. Обръщението му трае не повече от четвърт час. Обявяването на датата за закриването на завода пък отключва размирици и Седран е принуден да бъде изведен от халето от бодигардове, които да го пазят от служителите на Opel.

Днес, почти две години по-късно  Грюцнер и колегите му се борят с болката по различен начин. Стените по коридорите в завода са облепени с плакати. Акции на солидарност с хора, които до последно са се борили срещу закриването. „Това е моят последен Opel – той все още е от Бохум“, пише на един постер. С черния си хумор служителите се опитват да избягат от бъдещето. „Без него не бихме могли да понесем случващото се“, казва  Грюцнер.

От респект към усилията на служителите  Грюцнер се бори почти денонощно за запазването на завода. Преговорите с шефовете са траели до 6 часа сутринта. Но всичко е напразно. За първи път в Германия се закрива автомобилен завод, който не е на фалирала компания. „За първи път умира жив завод“, казва мениджърът.

47-годишният мъж влиза и излиза през вратите на завода, откакто е на 16 години. На 1 септември 1983 г., а тази дата си спомня много добре, той започва да се учи да работи на универсална фреза. В дебюта си на практическия урок той получава контузия.

Той никога не е упражнявал придобитата си професия. Вместо това е привлечен от производството на предавките. Това подразделение, в което се работи при климатизирани 20 градуса по Целзий. В което кафе се пие от чаши от неръждаема стомана, така че не се охлажда. Или поне Грюцнер прави това през 24-те години, които прекарва тук, преди да се присъедини към съвета през 2009 г.

Той преживява срива на Opel на предния фронт. Окончателното решение на GM за закриване на производството идва в късната есен на 2013 г. Концернът предпочита да измести сглобяването на Mokka – последното възможно спасение за Бохум, за Южна Корея, вместо да го остави в Рурска област. „Това би било чудесно допълнение към модела Zafira“, казва Грюцнер. „Заводът ни нямаше да бъде осъден“. Решението тогава става публично чрез прессъобшение, според което синдикатът IG Metall и Opel са се разбрализи за конкретно споразумение.

Най-късно от тогава много служители в Бохум имат смесено отношение към синдиката. Те подозират, че е сключена сделка. Че техният завод е пожертван в полза на другите германските локации в Рюселсхайм, Кайзерслаутерн и Айзенах. Този въпрос вероятно ще занимава Грюцнер и след 17 декември, когато е официалният му последен работен ден.

"Това е ужасно", казва той. Грюцнер е един от 265 служители на Opel, за които ще има нови позиции. 265 от общо 3200 служители. От 1 януари той ще започне като склададжия в склада за части. Това е всичко, което ще остане от завода на Opel в Бохум. От член на надзорния съвет – в служител в склада. Понижение? На този въпрос той няма да отговори. И само казва: "Това беше най-правилното решение."