fallback

Електромобилното бъдеще ще се нуждае от нова данъчна система

За миналата година петте най-големи икономики в Европа са генерирали повече от 150 млрд. евро от данъци върху горивата, или около 2% от общите събрани от тях данъци

16:50 | 29.01.24 г. 9
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Когато миналата година Европа прие регламента до 2035 г. всички автомобили, продавани в региона, да бъдат с нулеви емисии, изникна и най-очевидният въпрос: кой ще плати за това?

Защото бензиновите и дизеловите автомобили са рентабилен бизнес – не само за техните производители, да речем Volkswagen AG и Stellantis NV, но и за петролните концерни като Shell Plc и TotalEnergies SE, които рафинират горивата за тях. Тези превозни средства осигуряват дивиденти и за друг сектор, който често се пренебрегва: европейските правителства, които през последните 50 години превърнаха двигателите с вътрешно горене в машини за данъци, пише за Bloomberg Хавиер Блас.

Само за миналата година първите пет европейски икономики са генерирали повече от 150 млрд. евро от данъци върху горивата, или около 2% от общите събрани от тях данъци. Тези пари финансират много болници, училища и други социални разходи. Само в Обединеното кралство таксите върху бензина и дизела се очаква да донесат 24,3 млрд. паунда (31 млрд. долара) през 2023-2024 г. - повече от това, което британското правителство взема от данъците върху алкохола и тютюна взети заедно или от данъка върху капиталовите печалби.

Ако европейските правителства успеят да осъществят своите зелени планове, голяма част от тези приходи ще изчезнат след 25 години. Така че планираната замяна трябва да започне незабавно, не само поради големите суми, но и поради сложността на всяка алтернатива.

Ясно е, че има и други разходи за правителствата: например загуба на приходи от регистрационни данъци (на които електрическите превозни средства често не подлежат в Европа), плюс разходите в някои страни за директни субсидии и безвъзмездни средства за покупна на електромобил. Има обаче и плюсове: по-малко замърсяване от изгарянето на бензин и дизел, което намалява разходите за здравеопазване и адаптирането към изменението на климата.

Нека обаче се съсредоточим върху данъците върху горивата.

Историята на данъчното облагане при горивата датира от преди повече от век. Във Великобритания първият налог върху бензина е въведен през 1908-1909 г. Целта е да се финансира огромното разширяване на павираните пътища и магистрали, от които се нуждаят новите автомобили. Едва след петролните кризи от 70-те години на миналия век приоритетът се измества към подобряване на горивната ефективност и едва напоследък се превърна в битка срещу изменението на климата.

Каквато и да е крайната им употреба, днес данъците върху горивата имат пет отличителни предимства за правителствата: те установяват пряка връзка между използването на пътя и плащането; генерират много пари; те са лесни и евтини за управление; данъкоплатците до голяма степен ги приемат за справедливи; и накрая, те са трудни за избягване. Най-големият капан е, че те са регресивни: бедните и богатите плащат еднакво (и тъй като богатите хора обикновено карат по-нови, по-ефективни коли, тази регресивност е по-сериозна, отколкото изглежда на пръв поглед).

И така, как да заменим данъците върху горивото - и кога точно? Моментът е от решаващо значение по две причини. Първо, защото данъчните стимули все още са от съществено значение за налагането на електрически превозни средства; и второ, тъй като приходите от данъци върху бензина и дизела започват да падат, всеки ход за компенсиране на недостига чрез увеличаване на данъчните ставки върху горивата би бил изключително регресивен, тъй като по-богатите домакинства приемат електромобилите по-бързо от по-бедните. Също така, каквато и заместваща система да бъде приета, трябва да бъде неутрална по отношение на приходите: тя не трябва да повишава повече данъците, отколкото сегашната система днес.

Преходният период на замяна на сегашните такси върху горивата ще бъде сложен.

Една от възможностите е да се отхвърли изцяло данъчното облагане при шофиране и вместо това да се съберат приходи за поддръжка на пътища и строителство другаде, да речем чрез данъци върху доходите. Предимство е, че данъкът върху доходите е по-прогресивен. Подобна промяна обаче би имала пагубен ефект: би прекъснала връзката между шофиране и данъци. Всеки, независимо от това колко често използва кола, ще трябва да плаща. Дори данък, фокусиран изключително върху притежаването на автомобил, а не върху неговото използване, не би свършил работа. Без поставяне на цена за изминатите километри, задръстванията вероятно ще се увеличат и ще изчезне стимулът да се използва обществен транспорт или да се купуват по-ефективни автомобили.

Следователно е необходима замяна, която облага шофирането. Но това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. При сегашните данъци върху горивата облагането на това колко често шофирате и колко километри изминавате е проста работа: всеки зарежда колата си приблизително по един и същи начин, на бензиностанцията. Колкото повече се кара превозното средство, толкова повече гориво се харчи, толкова по-висок данък се плаща. С електрическите превозни средства изборът за презареждане или зареждане е по-голям, от гаража до ултрабързите зарядни устройства.

Данъчното облагане на електроенергията е опция, но това би направило системата по-регресивна: обикновено по-богатите семейства имат гаражи или алеи, в които да зареждат превозните си средства в домашни условия и по този начин могат по-лесно да се възползват от по-евтините такси за електроенергия или дори да инсталират слънчеви панели, предназначени до голяма степен да обслужват електромобилите. Не е редно хората с повече пари да плащат много по-ниски данъци. Дори да оставим този въпрос настрана, къщите ще се нуждаят от електромери, способни да измерват потреблението на техните зарядни устройства.

По-справедливият вариант е да въведе данък за действителното използване на пътя, нещо като настоящите магистрални такси, прилагани в някои страни, но покриваща цялата пътна мрежа.

Има няколко начина да се постигне това. Единият е измерване веднъж годишно на общите изминати километри, като плащането се разпределя през следващата година. Това може да се свърже с годишния преглед, изискван от повечето европейски страни за автомобилите. Пунктовете за годишен технически преглед ще отчитат изминатите километри, докато данъчните ще издават съответната фактура.

Друга възможност е да се възползвате от повсеместните GPS системи - базирайки данъчното облагане на това колко и къде човек шофира в реално време. Разбира се, това би довело до проблеми с поверителността. И двете данъчни системи, управлявани от километрите, могат да бъдат изправени пред много по-високи нива на укривания спрямо сегашната данъчна система при горивата, като желаещите да избегнат такси могат да манипулират своите километражи или GPS системи. Разходите на правителствата за инфраструктурата, необходима за събиране на данъците, също ще бъдат много по-високи от сегашните. Все пак Блас смята, че и двете системи са изпълними с настоящата технология.

Каквото и да е решението, едно нещо е ясно: правителствата трябва да започнат да обсъждат какво ще замени сегашните такси върху горивото. Колкото голямо е забавянето - и колкото по-дълго електрическите превозни средства остават до голяма степен необложени - толкова по-трудно ще бъде въвеждането на нова система.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 16:46 | 29.01.24 г.
fallback
Още от Анализи виж още