Икономиката на България през 2015 и 2016 г. - без поводи за оптимизъм

Дуранкев посочи и друг фактор - нарастването на дълга, който от 18,9% към края на април 2014 година стига до 28,4% в края на август 2015 г. (дял на държавния дълг като част от БВП – б. р.).

„Влизаме в дългова спирала, от която излизане няма, освен ако нямаме икономически растеж и стабилно плащане на данъци и даже по-високи данъци“, подчерта Дуранкев.

Допълнително той вижда рискове заради отчетения спад в туризма и „анемичното развитие на промишлеността“. „На база 2009 г. растежът на промишлеността е 5%“, каза той и определи тези данни като много слабо развитие.

Икономистът препоръчва да се отчете и възможността догодина цените на петрола на световните пазари да нараснат, както прогнозират аналитични институции. Това според него със сигурност ще доведе до увеличаване на инфлацията. „Всяка инфлация, която надхвърли 3%, удря националната икономика“, казва той.

За Панчев пътят към икономическото разширяване е чрез повече външни инвестиции - чрез добра данъчна основа, върховенство на закона, добра бизнес регулация. „Трябват ни инвестиции и то не чрез еврофондовете, а от реални бизнеси, работещи в България“, заяви Панчев.

Според Десислава Николова влияние на българската конюнктура през идните месеци ще окажат и международните цени на суровините, при които тенденцията е за спад. „А ние изнасяме предимно суровини, което ще повлияе върху обемите на експорта ни. Най-вероятно българският износ ще пострада от тези глобални тенденции в стойностно измерение“, прогнозира икономистът.

„Въпросът е какво ще се случи с българската икономика догодина, защото предварителните очаквания бяха тя да се позасили, но предвид глобалните тенденции въпросът е доколко вътрешното потребление ще успее да компенсира свиването на външните пазари", отбеляза още Николова.

Тя подчерта като положителна тенденция раздвижването при имотния пазар, при стоките за дълготрайна употреба и убедителния ръст на вътрешното потребление убедително поради системни фактори – подобрението на трудовия пазар, увеличението на заетостта, дефлацията.

„Тази година е междинна между двата програмни периода и няма как да имаме усилено усвояване по новите програми, така че тя ще е по-слаба в това направление. Въпросът е колко бързо ще започнат новите разплащания по новата рамка“, допълни тя.

За да постигне България развитие, би трябвало да отчете спад в безработицата, нарастване на минималните доходи поне със 7 – 8% годишно и на средните доходи с поне 6 – 7% годишно, за да спре миграцията на българи към по-богати страни, смята проф. Дуранкев.

„Стратегически приоритет е качеството на средното и висшето образование и качеството на здравеопазването в страната. Под здравеопазване разбирам не лечение на болни хора, а качество на живот, което да не създава болни хора“, допълни той.

По думите му е време политиците да се заемат със стратегия за развитието на страната с хоризонт поне 2030 г. „Политическият картел, както и предишните правителства, няма стратегия, а действа на принципа „радостни откривания на трибуна „Моци“, което не дава никаква добавена стойност на българската икономика и действия на принципа гасене на пожари“, заяви още проф. Дуранкев.

Като цяло той счита, че България страда от проблемите на слаборазвитите икономики, от управляващи без визия за бъдещето, вторачени в максимум 4-годишен период и захранване на окръжаващите сателити от икономически групировки. Това по думите му се случва в някои латиноамерикански, африкански и южноевропейски страни. 

Прогнозите на частния сектор и на институциите

Прогнозите на различни компании и институции за БВП на България през тази и следващата година варират в относително тесни граници, сочат данните на Bloomberg. В частния сектор най-песимистично настроени са анализаторите на Moody's и Fitch Ratings, които очакват българската икономика да нарасне с 1,2% през 2015 г., докато най-оптимистични са в Unicredit с прогноза за ръст от 2,1%. За следващата година най-ниската прогноза е за повишение от 1,5 на сто и е изготвена от Fitch Ratings и Capital Economics, а най-високата е за 2,7 на сто и е на IHS Economics.

Очакванията на различни институции за ръста на БВП тази година варират от 0,8% на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), през 1% на Европейската комисия и 1,1% на Световната банка (СБ) до 1,7% на Международния валутен фонд (МВФ). Прогнозите им за следващата година са по-оптимистични – ЕК очаква ръст от 1,3%, МВФ – от 1,9%, а СБ – от 2%.