Всички сгради с площ над 250 кв. м ще подлежат на задължително обследване и сертифициране по Закона за енергийната ефективност. Това предвиждат промени в Закона за енергийната ефективност, които бяха приети на първо четене от депутатите от парламентарната комисия по енергетика.
Промените са наложителни, за да бъдат въведени в българското законодателство текстове от европейските директиви. Европейската комисия (ЕК) започна процедура срещу България заради несъответствията в законодателството. Процедурата е на фаза мотивирано становище.
Европейското законодателство предвижда задължителното обследване и издаването на сертификати за жилищните сгради, но не и задължение за прилагане на мерките за подобряване на енергийната ефективност, предписани при обследването, обясни пред депутатите зам.-министърът по енергетиката Николай Николов, който участва в заседанието на комисията.
В европейското законодателство не е предвиден и срок за извършване на обследването, нито санкция, ако това искане не се спазва. По тази причина и промяната беше подкрепена, въпреки опасенията на депутатите, че тя е свързана с големи разходи за домакинствата, които трябва да наемат фирми, за да обследват дори и еднофамилни сгради.
Депутатите разгледаха и предложение за промяна в закона за запасите от нефт и нефтопродукти. В тази област България също не изпълнява европейските изисквания. От 2013 г. страната ни е единственият член в ЕС, който не се съобразява с директивите, макар и Брюксел още да не е започнал процедура заради нарушенията.
От Агенцията за държавен резерв и военновременни запаси съобщиха пред депутатите, че в момента съхраняваме два пъти по-малко горива, отколкото е предписано в европейските правила.
Председателят на енергийната комисия Делян Добрев (ГЕРБ) отчете, че работата на Народното събрание в последните седмици от неговото функциониране ще бъде много натоварена, а след като няма наказателна процедура в областта, затова и промените не са спешни.
Таско Ерменков (БСП) обаче припомни, че страната ни е зависима от внос на енергийни суровини и липсата на достатъчни запаси може да доведе до колапс на икономиката. Той визира вероятността от спиране на газовите доставки, както се случи в началото на 2009 г. заради ценови спор между Русия и Украйна.
Законопроектът не визира запасите от природен газ, но при газова криза икономиката преминава на петрол.
Текстовете бяха приети на първо четене от депутатите.


"Тренд": 32% от българите смятат, че AI ще донесе повече рискове, отколкото ползи
Русия може да засили ударите в Черно море, България има ограничени възможности за защита
Турция оскъпи Босфора пет пъти, България губи милиони
България има шанс да стане част от новата индустрия на Европа до 2035 г.
ИПБ: 54 човешки живота по-късно - МРРБ блокира пътната поддръжка
Роботите в складовете вече не са лукс, а необходимост заради липсата на кадри
Безпрецедентно решение на ООН за геноцида в Мианмар ще има глобални последици
Вдигане на лихвите от Фед с 0,5 процентни пункта би било безразсъдно
Великобритания и ЕС затоплят отношенията си с три ключови споразумения
Amazon губи ролята си на лидер в корпоративната климатична политика
Испания вече прави двойно повече коли от Франция
Ford отбеляза първата си победа със специален Mustang GTD
Стачка спря производството на Audi и BMW в Германия
Старото Ferrari на Джеръми Кларксън записа рекорд на търг
Този шофьорски навик съсипва двигателя
Пеканов: България ще получи близо 99% от парите по Плана за възстановяване
Антъни Джошуа стана баща за втори път
Любимата на Коул Палмър с провокация от Дубай
„Този път е въпрос на чест“: Полицаите готвят протест
Португалия отказа F-16 на Украйна, но предлага друга военна помощ – какво може да получи Киев?