Защо възрастни испанци продават жилището си, но продължават да живеят в него?

Обява на имотен сайт описва луксозен апартамент за продажба в шикозния квартал „Аргюелес“ в Мадрид. Имотът, чиято цена е 2 млн. евро, разполага с прозорци от пода до тавана с панорамни гледки към испанската столица, дървени подове и големи бели врати. Да не забравяме и 70-годишната жена по пантофи, която готви спагети в кухнята, пише испанският вестник El Pais.

Ана-Мария продава удивителния си апартамент при условие, че клиентът, който го купи, ще й позволи да живее в него до смъртта й. През последните години този тип сделки стана популярен в бедните квартали на Мадрид като начин за пенсионерите да се справят с несигурното си положение. Сега обаче той става все по-популярен сред заможните собственици на жилища, които искат да запазят луксозния си начин на живот до смъртта си.

Ана-Мария казва, че би било ужасен срам да напусне дома, в който живее от 20 години. Докато приготвя обяд за едно от децата си, тя разказва, че е прекарала най-добрите години от живота си в луксозния апартамент, в който навремето се случвали едни от най-добрите купони в квартала.

Фактът, че ще й се наложи да опакова вещите си и да гледа как други хора живеят в стаи, с които е толкова свързана, й причинява болка, разказва Ана-Мария, докато показва всекидневната, трапезарията и спалните с бани към тях. Двамата със съпруга й обаче решили, че това е добър начин да се отърват от някои дългове и да прекарат остатъка от живота си в удобство, без да се страхуват от неочаквани сметки. „В къща като тази всеки път, когато получаваме сметка, изпитваме голям шок“, споделя тя.

Цената на имота се намалява в зависимост от възрастта на продавача, като отстъпката се основава на това колко години е вероятно да живее. Например, за продавач на 70 години като Ана-Мария продажната цена може да бъде намалена с 40%, за собственик на 80 години отстъпката може да е 30%, а за човек на 90 или повече години тя може да достигне до 20%.

„Много хора имат прекрасни деца, но други нямат. От една страна, те разрешават проблема с наследството и могат да похарчат парите за каквото си искат. Това е чудесен начин да допълнят пенсията си“, казва Игнасио Перес-Портабела, директор на отдел „Луксозни имоти“ в агенция Engel & Volkers в Барселона, който е продал много имоти по тази схема.

„В нашата компания броят на този тип сделки е нараснал с около 300% само за една година“, казва имотният експерт Едуардо Молет, който е известен в Мадрид с агресивните си маркетингови кампании. „Кварталите с най-голямо търсене са най-скъпите в столицата като „Саламанка“, „Чамбери“ и „Чамартин“, допълва той.

Според Молет Испания е страна на собственици на имоти и голяма част от семейното богатство е съсредоточено в жилището. Въпреки че тази традиция е създала проблеми след спукването на имотния балон в Испания, тя се е превърнала в предимство за възрастните и заможни хора. Този вид продажби са начин за избягване на клишето на стария маркиз, който пие евтино вино в рушащ се замък, защото няма достатъчно пари в брой.

В някои случаи децата настояват за сключването на подобни сделки. Катрин и Елиса са наследили апартамент от 88-годишната си майка Аделфа, която обича да гледа приземяването на самолетите от прозореца в дома си в Артуро Сориа. Те не искат да живеят там, когато майка им почине, а разделянето му не е вариант.

Поради това решили да продадат дома на майка си преждевременно за 860 хил. евро. 59-годишната Елиса планира да използва парите за бизнес проект с приятел, а сестра й ръководи компания и не се интересува от апартамента. Елиса е наясно, че ще продадат имота за по-малко от реалната му цена, но допълва, че от друга страна сега ще имат пари. Въпреки че Аделфа може да влезе в старчески дом в бъдеще, дотогава може да остане в дома си, обградена от семейни снимки.

За продавачите сред предимствата на този вид договори за продажба е, че не трябва да плащат поземлен данък и таксите, определени от асоциацията на собствениците на жилища, а застраховките им също ще намалеят.

От друга страна, купувачите могат да придобият напълно законно жилище под пазарната му стойност и имат право да го получат в добро състояние.

Единствените наследници на Мария са от страната на съпруга й и тя не е особено привързана към тях. Защо да им оставя хубавия си дом, който прилича на средновековен замък? „Къщата е огромна. Не искам да живея тук сама, ако съпругът ми умре. Ще продам правото на собственост върху него, ще получа сега пари в брой и ще напусна дома си, когато той вече не е на този свят“, споделя тя. Запитана дали смята да каже на племенниците си, Ана-Мария отговаря: „Не, защо да го правя? Домът е мой и мога да правя с него каквото поискам“.